Ридли Пиърсън - Шанхайска афера

Нокс беше изгубил Грейс от поглед. Грабна телефона си и опита да я набере, но в метрото нямаше сигнал. Погледна надясно и видя охранителя, който се приближаваше към него, държейки радиостанция пред устните си.

Спомените за случилото се преминаха пред очите му като на филмова лента: тя излезе от бутика, носейки първата пътна чанта; след това си проби път през ескалаторите на метрото; сетне премина през охраната; качи се на перона…

Пренави лентата: бутикът, първата чанта, перона, различната чанта…

И тогава осъзна — охраната.

Видя го ясно в съзнанието си: вниманието му бе приковано в Грейс и оранжевия й потник, когато тя бе оставила пътната чанта на гумената лента за скенера…

От другата страна бе взела друга чанта, борейки се с навалицата от пътници, чакащи багажът им да бъде проверен.

От другата страна бе излязла друга чанта!

Промяната бе направена от охраната! Те бяха сменили пътна чанта с друга, за да премине през скенера…

Нокс се обърна и тръгна през навалицата право към охранителя, който не скри изненадата си от този ход. Нокс го сграбчи, заби коляно в слабините му и го прикова към една от циментовите колони. Измъкна радиостанцията от ръцете му и го пусна, оставяйки го да се свлече на земята, превивайки се от болка.

Сетне наведе глава и се устреми обратно през тълпата. Веднъж щом парите бъдеха доставени, Дани щеше да бъде мъртъв.

15:48 часа

Телефонът на Мелсчой иззвъня.

— Жената се качи на влак, линия 2 — докладва Заека. — Аз съм един вагон след нея.

— Отлично. А чужденецът?

— Не успя да се качи. Оставих го на перона.

— Линия 2 — повтори още веднъж Мелсчой.

— Да.

— Оглеждай се за него — предупреди Мелсчой със строг тон.

— Оставих го зад нас, нали ти казвам! — настоя мъжът.

— Оглеждай се за него, Заек. Казвам ти, има шанс и да не си се измъкнал.

16:00 часа

търговска зона „Ксинтианди“

Шанхай

„Ксинтианди“ представляваше модерен търговски център, изграден в напълно реставриран шанхайски квартал в стил 20-те години на XIX век, и заемаше район от осем пресечки, заети от просторни луксозни магазини и четиризвездни ресторанти. Районът представляваше важна туристическа атракция и бе дом на най-богатите и известните. В навечерието на почивните дни преди Китайския национален празник мястото бе шумно и оживено като стадион по време на рок концерт.

Грейс се потопи в този хаос и веднага усети, че въздухът не й достига. Лъхна я цигарен дим и мирис на пот, примесен с дъх на парфюми.

С мъка си проправяше път напред, а тежката чанта на рамото й пречеше допълнително всеки път, когато опитваше да се размине с някой минувач. Започваше да ръми. Провирайки се сред гъстата тълпа, тя се отправи към сладоледената къща „Колд Стоун“ точно зад ъгъла.

Влезе в сладоледената къща, стиснала мобилния телефон в ръка, очаквайки следващото обаждане.

Наложи се да чака дълго.

Екранът на телефона си стоеше все така тъмен. Грейс се молеше мислено да звънне, но никой не й се обаждаше.

Дъждът се усили. Наближаваше буря…

Дали не беше закъсняла?

Огледа се и веднага забеляза двамата униформени полицаи, които бавно се движеха сред гъмжилото от хора.

Дали похитителите също бяха ги забелязали?

Липсата на връзка с Нокс не й даваше мира. Чудеше се кога бе успяла да стане толкова зависима от Джон Нокс.

Пусна тежката чанта до нозете си, без да изпуска дръжката й.

Все още нямаше обаждане.

Никакъв контакт.

Погледна към чантата. Двата плъзгача на ципа се срещаха точно по средата й… Нещо не беше наред! Беше ги плъзнала в единия край, тъй като от опит знаеше, че тежките чанти се отварят, когато ципът е затворен с двата плъзгача до средата.

Съвсем ясно си спомняше, че бе затворила плъзгачите в единия край.

Коленичи до чантата.

Дъждът вече се лееше като из ведро, носен от силен вятър, но тя не го усещаше…

И тук, сред тълпата, която я заобикаляше отвсякъде, сред бушуващата буря, подгизналата до кости Грейс нервно сграбчи двата плъзгача на ципа и ги дръпна. Поколеба се само за секунда, преди да разтвори чантата…

Беше пълна с пачки вестници, овързани с ластици.

Останала без дъх, тя безпомощно вдигна поглед към небесата, сякаш очакваше отговор оттам. Кога, къде и как се бяха изпарили парите? Самата тя ги беше преместила в тази чанта! Това беше невъзможно…

Ала се беше случило. Разрови вестниците просто за да се увери, че не халюцинира…