Ридли Пиърсън - Шанхайска афера

Нокс се втурна към долния етаж, пробивайки си път през морето от хора, изпълващо тротоарите. Опита се да не изостава от Грейс и в същото време да се движи така, че винаги да се намира между нея и входа към метрото. Беше облечен със сини джинси, носеше тъмни слънчеви очила и удобни маратонки, така че отстрани изглеждаше като всеки друг чужденец в града.

Само от няколко минути с Грейс се намираха в играта, а онези вече бяха успели да ги надхитрят — бяха я накарали да си сложи нови дрехи и да носи нова чанта. Айфонът й сигурно беше изключен. Личният й телефон даваше свободно. Ако я изпуснеше от очи, рискуваше да я изгуби наистина и все пак гледаше да стои настрана от нея.

Нокс беше наясно, че похитителите, монголците и вероятно китайската полиция може би я следяха, затова избърза напред с петдесетина метра, за да влезе в метрото пръв.

Проби си път през един от претъпканите коридори, където беше шумно и миришеше на спарено. Държеше телефона в изпотената си дясна длан и гледаше как тълпата се смаляваше, колкото по-надолу слизаше. Нуждаеше се от съобщение от Ранди — трябваше да знае дали момчето бе успяло да залови и проследи някакъв поток от данни, свързан с магазина за електроника, по времето, когато Грейс бе стояла пред витрината.

Нокс нямаше намерение да пречи на оставянето на откупа, но искаше максимално да защити Грейс и доколкото можеше, да огледа обстановката.

Спря пред опашката пред една бързо движеща се лента, където всички дамски чанти, пътни куфари и ръчен багаж биваха проверявани на скенер. Тъй като бе навечерието на Националния празник, охраната навсякъде не беше много внимателна, макар че трябваше точно сега да бъде по-съсредоточена. Скенерът работеше непрекъснато, а охранителят зад него едва си даваше вид, че гледа в монитора пред себе си.

Нокс изпревари колоната от чакащи и тъй като не носеше багаж, се отправи към детектора, издаващ писукащ предупредителен звук при преминаващите пред него, но никой от тях не беше спиран. Звукът се задейства и при Нокс. В сивото яке, което му беше дал Дулич, той носеше три мобилни телефона и сгъваем нож, който бе взел от монголеца. Ако решаха да го пребъркат, нещата щяха да се усложнят. Никой обаче не му обърна внимание.

Насочи се към ескалаторите, нареди се на опашката и маркира пътническата си карта през устройството. След миг вече беше вътре. Погледна телефона си, в който в момента с големи китайски символи пишеше „NO SERVICE“. Нямаше връзка с Ранди. Не можеше да си позволи за дълго да остане в подземията на Шанхай.

Зачака, оглеждайки преминаващите през проверката за сигурност.

Най-накрая оранжевият потник на Грейс се появи.

Тя се нареди на дългата опашка и зачака да постави на лентата чантата си със сто хиляди долара, преметната през рамото й.

15:40 часа

Заека последва жената до входа на метростанцията. Прецени кога да я изпревари, за да мине през ескалаторите преди нея. Хората рядко се оглеждаха за преследвачи пред себе си, вместо това винаги извръщаха поглед назад.

15:43 часа

квартал Луан

Шанхай

Ресторантът от веригата KFC на улица „Хуахай“ отдавна бе претъпкан до пръсване много над разрешения лимит, когато Стив Козловски успя да се добере до него.

Инспектор Шен седеше до барплота край стената и наблюдаваше прозорците. Беше едър, широкоплещест и набит.

Козловски изостави идеята да се нареди на някоя от опашките, на които имаше по повече от тридесет души, само за да запази достойнството си. Проправи си път през тълпата, отправяйки се директно към Шен. Не можеше да бъде сплашен толкова лесно. Бе прекарал по-голямата част от кариерата си в най-отдалечени кътчета на света, управлявайки другите, но сега присъствието на инспектор Шен го караше да се чувства неспокоен…

Народната въоръжена полиция бе служба, която действаше сама за себе си и не се отчиташе пред никого. Нейните офицери притежаваха твърде много власт, често работеха без началници над главите си и бяха известни с това, че пазеха делата си в дълбока тайна. Козловски усети, че колкото повече се доближаваше до инспектора, толкова по-напрегнат ставаше.

Поздравиха се с бързо кимване, а шумотевицата в ресторанта скри напълно тихия им разговор.

— Видеокамерата е намерена — каза Козловски.

Шен го погледна в очите, но Козловски не можа да разчете нищо в погледа му — стори му се толкова тъмен и неопределен, сякаш се взираше в празна стоманена тръба.