Том Кланси - Мрежата

„Няма начин. Не и преди да кажеш, че спираме“ — това беше единственото му условие.

Най-после Джефрис изхриптя задъхан: „Добре… Пусни ме. Спираме“.

Майкълс се усмихна на спомена. Колко годишни бяха тогава? Тринайсет ли? Имаше чувството, че е минала цяла вечност.

Скаут маркира още едно храстче като своя територия и завъртя опашка, напълно доволен от себе си.

Сега обаче, като си спомнеше преживяното неотдавна, на Алекс изобщо не му беше до смях. Изражението на онази жена в мига, в който се готвеше да го убие, се беше запечатало в съзнанието му. Може би тогава за пръв път беше почувствал собствената си уязвимост. Изведнъж безпощадно ясно я беше осъзнал.

Защото всъщност човек живее със съзнанието, че е смъртен, но трябва да се случи нещо наистина разтърсващо, за да приеме тази всеизвестна истина вече и чисто емоционално.

Тогава, в първия миг, дори не беше изпитал страх.

Страхът дойде после. Заедно със съзнанието за собствената му… безпомощност.

Защото, от една страна, не се беше вцепенил, не беше побягнал, а тъкмо обратното — беше се спуснал да гони убийцата. И… тук идваше най-лошото — беше се оказал безсилен, неспособен да я спре. Тази мисъл не му даваше мира. Може би трябваше да поговори с Тони. Досега винаги беше подценявал онова нейно… източноазиатско изкуство. Но сега изведнъж интересът му се беше събудил. Може би беше дошъл моментът да научи едно-друго… Защо не? Всеки възглед търпи развитие.

Усмихна се на идеята си, но всъщност съвсем сериозно се беше замислил за това. В края на краищата, за предпочитане беше да умее да се защити сам, отколкото да трепери за кожата си или да се движи, заобиколен от въоръжена до зъби охрана. Не, това не можеше да продължи още дълго.

Неделя, 03.10.2010, 20:09

Вашингтон

Този ден със сигурност беше един от най-вълнуващите в живота на Тайрън, наситен с толкова събития, че Тай се чувстваше преизпълнен. Не се случва често в един и същи ден да возиш на мотора си момичето, в което си влюбен, да участваш във виртуално преследване рамо до рамо с един от най-великите компютърни спецове и… да чуеш от устата на Бела Райт:

— Беше чудесно, Тай… Наистина чудесно. Не ми се искаше този ден да свършва…

Е, да видим дали Менгемето можеше да й предложи нещо, което да се сравни с това!

— Лека нощ, Бела. Надявам се да съм ти помогнал.

— И още как! И, моля те, разкажи ми как е завършило всичко.

— Непременно!

Тайрън вече се готвеше да затвори вратата, когато Бела изведнъж се наведе и го целуна по устата. Всичко стана само за миг, но докато е жив, нямаше да забрави този миг — сигурен беше в това.

— Обади се някой път… — бързо каза Бела. — Можем да излезем някъде… Все ще измислим нещо.

— А Мен… Ле Мот? — заекна Тайрън.

Бела сви рамене.

— Да не съм негова собственост? Лека нощ, Тай.

Тайрън остана още известно време, вперил поглед във вратата на Бела, неспособен да мръдне.

„Обади се“ беше казала тя и тези съвсем обикновени думи придобиха за него дълбок, вълнуващ смисъл.

Когато най-после си тръгна към къщи, имаше чувството, че на раменете му бяха прикачени криле.

Неделя, 03.10.2010, 22:01

Вашингтон

Тони повъртя в ръце старата видеокасета, на обложката на която бяха нарисувани двама мъже, единият от които парираше с хватка „сапу“ своя доста по-едър противник.

— Къде, казваш, намери това?

— В една книжарница в Алабама преди няколко дни. Поръчах си я от уебстраницата, но пристигна едва тази сутрин. Нямам видео и още не съм я гледал…

Според надписа на обложката касетата беше произведена през 1999 г. от фирма „Паладин“. Тони беше чувала за тях. Освен видеоматериалите те отпечатваха и езотерична литература, интересуваше ги всичко нестандартно, загадки и новости от всякакъв характер. Но най-вече бойните изкуства. От техните материали човек можеше да научи десетки начини да се справи с противника си и с подръчни средства — като например кухненски ножове, отвертки, маша…

Обложката беше избеляла и поокъсана, но надписът „Пукулан Пенджак Силат — унищожителното бойно изкуство на Букти Негара — Серак“ още се четеше. Тони се развълнува. Досега не беше чувала за подобни видеозаписи. Това можеше да се окаже наистина много ценно.

— Е, да видим дали видеото ми все още работи. Не съм го включвала от години.

Тони мушна касетата в отвора на видеото, натисна копчето и екранът на телевизора светна.

Тя бързо се настани на дивана до Ръсти.

На екрана дребничкият мъж от обложката вървеше спокойно по една от алеите в парка, когато изведнъж се оказа обкръжен от четирима нападатели. Те наизскачаха иззад храстите, единият от тях извади нож, а другият размаха бейзболна бухалка.