Том Кланси - Мрежата

Неслучайно се беше включил в Мрежата. Тук поне имаше някакъв шанс да участва в акция. Но най-сериозната операция, в която беше взел участие досега, беше мисията в Украйна, а и тя беше… слаба работа.

— Добро утро.

Хауард вдигна глава и видя ухилената физиономия на сина си Тайрън.

— Не мога да повярвам на очите си, синко. Станал си още в шест…

— Нещо не ми се спеше.

Тайрън отвори хладилника и на свой ред извади кутията с мляко. Разклати я, установи, че е почти празна и направо я надигна, като смигна на баща си.

След малко избърса устата си и запита:

— Татко… мога ли да те питам нещо?

— Казвай.

— Как може да се справи човек с противник, който е по-силен и е завзел по-голяма територия?

— Хм, зависи от конкретните обстоятелства — от терена, оръжията, с които разполага, от транспорта и т.н. От един куп неща. Но преди всичко трябва да си набелязал целта, след което да си избереш стратегия, след което да я приведеш в действие с подходяща тактика.

— Аха…

— Откога започна да се интересуваш от тези неща?

— Просто ми беше… любопитно — отвърна Тайрън някак неубедително, забил поглед в босите си крака.

Хауард успя да запази сериозно изражение и само сви рамене. Момчето беше на тринайсет — още ни риба, ни рак. И на него не му беше лесно.

Той въздъхна.

— Добре, сине, можем да си поговорим за някои стратегии. Значи те интересува как да завземеш определена територия, без да я унищожиш?

— Нещо такова.

— Значи, трябва да се действа много внимателно. Противникът е по-силен, трябва да държим сметка за това, следователно трябва да го надхитрим. Изключваме впускането в открита битка като вариант — в нея, ясно защо, нямаме никакви шансове. Преди да предприемем каквото и да било, трябва да обмислим внимателно ситуацията. И преди всичко да се помъчим да открием слабите места на противника. Атакуваш някое от тях и се покриваш преди още да са се усетили. Ако си достатъчно бърз… шансовете са на твоя страна.

Тайрън се облегна на стената — очевидно обмисляше внимателно току-що чутото.

— Има и още нещо… Добре е да се опиташ да спечелиш местното население на своя страна. Това е много важно.

— Но как би могло да стане това?

— Като им предложиш онова, което противникът ти не може да им предложи. Нещо, което би било наистина ценно за тях, така че сами да стигнат до извода, че им е по-изгодно да застанат на твоя страна. Тук отново трябва да се прецени на момента, според конкретната ситуация. Но нещата опират до това — покажи им нещо, научи ги нещо, от което наистина биха имали полза — как да ловят риба, как да повишат добивите си, как да улеснят труда си в една или друга област… И главното — използвай мозъка си, вече казахме, че той е твоето единствено преимущество.

Момчето кимна.

— И така, преследвай набелязаната цел, но бъди гъвкав, което ще рече — готов да отстъпиш, ако се налага. Понякога най-бърз се оказва по-заобиколният път. Променяй посоката, атакувай там, където най-малко очакват, щом те са по-силни, ти пък бъди по-бърз. И в същото време действай предпазливо, а не припряно. Гледай да улучиш най-подходящия момент. Ако си сигурен, че си спечелил на своя страна местните, тогава вече численото превъзходство на противника не би трябвало да те притеснява — съотношението на силите се е променило в твоя полза!

— Аха…

За момент и двамата — баща и син — помълчаха, после Тайрън се обади:

— Благодаря ти, татко. Е… аз ще ида пак да си легна.

— И добре ще направиш, момчето ми.

Тайрън зашляпа нагоре към стаята си, а баща му усмихнато поклати глава след него. Не беше забравил времето, когато самият той си блъскаше главата над подобни проблеми, въпреки че бяха минали много години оттогава. И знаеше колко е важно в такъв момент до теб да има някой, който да ти подаде ръка, да се опита да отговори на въпросите ти. Всъщност като се замисли човек, това не беше по-маловажно от някоя спечелена битка, дори напротив. Добре че беше Тайрън да му го напомни.

Отпи мляко от чашата си, но му се стори блудкаво и го изля в мивката. Изплакна чашата и усети, че му се иска да си полегне. Може би този път сънят щеше да дойде.

Неделя, 03.10.2010, 06:40

Вашингтон

Застанал до плъзгащата се стъклена врата, Алекс Майкълс наблюдаваше пуделчето, заиграло се в задния двор. То го беше събудило рано-рано — беше се вмъкнало в стаята му и беше скочило на леглото му. И все пак беше добре възпитано кученце, не можеше да се отрече — не лаеше, нито дърпаше завивките, просто си стоеше, вперило предан поглед в него, докато Майкълс окончателно се събуди и го пусна навън да се облекчи.