Том Кланси - Мрежата

Хауард въздъхна и се отправи към съблекалните. Тренировката си я биваше. Щеше да си вземе един душ, да се преоблече и да се прибере точно навреме за неделната служба.

Неделя, 03.10.2010, 08:45

Въздушното пространство над Мариета, Джорджия

Мора Съливан погледна през прозореца на самолета. Както винаги, си беше купила два билета за първа класа и до нея на седалката нямаше никой — в случай, че се наложеше да се дегизира по време на полета.

И без това имаше много свободни места — никой не би си позволил нахалството да й се натрапи.

Есента беше в разгара си и гледката отгоре си я биваше — великолепни наситени оранжеви, жълти и червени цветове, редуващи се с вечнозелени борови горички.

Обикновено Мора си подремваше по време на полета, но тази сутрин й беше доста напрегнато.

Само два пъти досега й се беше налагало да ликвидира клиент. Първият, Марсел Тулие, по една случайност се беше оказал в черния списък на друг неин клиент само шест месеца след като беше работила за него. Жалко наистина, но беше принудена да изпълни поръчката. Бизнесът си е бизнес, не бива да се влагат излишни емоции.

Вторият клиент, търговец на оръжие на име Дентън Харисън, прояви непредпазливостта да попадне в ръцете на полицията и като нищо щеше да се разприказва, за да смекчи присъдата си. Трябваше да се предприеме нещо, преди да е станало късно. В противен случай, току-виж Харисън им подхвърлеше информацията за Селки с надеждата, че ще отърве кожата. Не че можеше да им предложи кой знае какво, освен няколко разписки — Селки се беше погрижила за всичко, но по-добре беше изобщо да не подозират за съществуването й, нали така?

И така, на излизане от сградата на съда в Чикаго Харисън получи един куршум в гърдите от шестстотин метра разстояние и дори бронежилетката не му свърши работа. Куршумът разкъса аортата му и излезе откъм гърба, като остави дупка, голяма колкото юмрук.

Сега беше наред Геналони.

— Ще желаете ли нещо за пиене? Сок? Кафе? — надвеси се над нея усмихнатото лице на стюардесата.

— Не, благодаря.

Но налагаше ли се наистина да приключи с него?

Не заприличваше ли прекалено много стилът й на неговия, а босът беше известен с това, че се бои и от сянката си. Нямаше ли друг, по-елегантен начин да реши проблема, въпреки че, естествено, най-добре би се справила с обичайните си средства? Трябваше да го обмисли добре. Нали, така или иначе, беше взела решение да се оттегли и всичките й предишни самоличности, адресни регистрации, кредитни карти и други подобни щяха да останат зад гърба й?

Би могла да натопи Геналони за нещо сериозно (разполагаше с достатъчно факти) и да се отърве от него. Но той би могъл да вземе мерки за елиминирането й и дори и зад решетките не биваше да изключва подобна възможност. Само че там едва ли щеше да му е до това. А след няколко години щеше изобщо да е забравил за нея. Да се надяваме.

Мъже като него свършваха в затвора или — направени на решето. Бяха си заслужили напълно едното или другото, така че съдбата им не изненадваше никого.

Заслужаваше ли си изобщо да се безпокои?

Знае ли човек. Всичко се случва. Срещат се и престарели мафиотски босове на инвалидни колички. Нали искаше да отвори нова страница и да започне на чисто?

Така че… да се озърта и да пази гърба си не се вписваше в плановете й.

Селки въздъхна. Не разполагаше с много време за мислене.

Неделя, 03.10.2010, 13:28

Вашингтон

Тайрън стоеше пред входната врата на Бела и пристъпваше от крак на крак.

После си пое дълбоко дъх и натисна звънеца. Вчерашният ден беше преминал чудесно — Бела се беше представила доста добре. Във всяко отношение. А най-важното — беше го докоснала два-три пъти съвсем случайно, но лицето му още пламтеше само при спомена за този допир.

Бела отвори вратата. Този път беше облечена с анцуг, а косата й беше вдигната нагоре. Миришеше на свежо и чисто.

— Здрасти, Тай! Тъкмо излизам от банята. Съжалявам, че съм в такъв вид…

— Какво му е на вида ти? Чудесен е. — Стори му се, че гласът му прозвуча някак напрегнато.

Самата мисъл — Бела, излизаща от ваната — го караше да настръхва. Стегни се, момче, какво ти става? Само не си гълтай езика…

— Заповядай, влез.

Седнаха зад компютъра, допрели колене, и веднага се хванаха за работа.

— Днес ще използваме моята виртуална програма. Искаш ли да се повозим на мотор?

— Иска ли питане?!

— Добре тогава. Ето как функционира програмата.

Неделя, 03.10.2010, 21:45