Филип Кер - Философско разследване

— Джак Изкормвача — отбеляза Джейк. Познаваше цитата. — Съобщението, написано близо до първата му жертва. Коя беше тя? Катерин Едоус?

— Много добре. Поразен съм, главен инспектор. Ако не звучеше толкова сантиментално и старомодно, бих казал, че сте достоен противник… Може ли да те наричам Джейк? — попита гласът след кратко мълчание. — Имам чувството, че те познавам много добре.

— Както желаеш. За какво искаш да разговаряме?

— О, не. Това е твоето шоу, Джейк. Аз съм тук по твоя покана. Ти трябва да ме предразположиш. Да ме накараш да се почувствам достатъчно удобно, за да разкрия нещо интересно. Нали така се постъпва? Но веднага ще кажа две неща, Джейк. Едното е да си спестиш труда да проследиш това обаждане. Използвам сателитен телефон. Ах, съвременната наука върши чудеса… А другото е, че по някое време ще трябва да прекъсна приятния ни разговор и да убия някого. Кой ще бъде той, разбира се, е изненада. Ще го запазя в тайна до края, после ще ти кажа кодовото му име. Не се тревожи. Опитай се да погледнеш на това, сякаш трябва да рекламирам нова книга или плоча. Имате много време дотогава. Ако моят човек се придържа към установената си практика, разполагаме най-малко с двайсет минути.

Гласът звучеше по-лекомислено и дръзко, отколкото на диска. Но Джейк знаеше, че детектив сержант Джоунс вече е установил връзка със съдебния психиатър на Ню Скотланд Ярд за по-прецизна психологическа преценка, а инженерът по акустиката изолира и се опитва да разпознае околните звуци. Тя запали цигара. По дяволите правилника. Случаят беше извънреден.

— Надявах се да те убедя да се откажеш — рече Джейк. — Да не убиваш повече хора. Извърши достатъчно убийства. Може би дори да се предадеш. Бих желала да ти помогна, ако мога.

— Хареса ли снимките, които ти изпратих, Джейк?

Тя разбра, че Витгенщайн се опитва да я предизвика и да види докъде се простира добронамереността й.

— Бяха много добре направени — монотонно отговори Джейк.

— Мислиш ли? — Той недоволно изцъка с език. — Не бях сигурен дали устните на влагалището ти са точно такива. И косъмчетата. Не знаех дали са рошави, или пригладени. И дали имаш косъмчета по устните или само по лонната кост. Е, как се справих?

Джейк усети, че се изчервява.

— Знаеш, че разговорът се записва. Искаш да ме притесниш пред колегите ми ли? Да поговорим за нещо друго.

— Може би за ануса ти? Или за зърната на гърдите?

— Сигурно съзнаваш, че според мен всичко това е преструвка. Не мисля, че си такъв човек. Виж какво, срещала съм няколко истински сексуално извратени типове и ти изобщо не можеш да се сравняваш с тях. Само искаш да ме впечатлиш, като се представяш за нещо, което не си.

Витгенщайн се изсмя високо и каза:

— Добре.

„Интересно — помисли Джейк. — Можеш да му противоречиш, без да го предизвикаш.“ Това показваше, че поне донякъде тя разговаря с разумен човек.

— Ще ти бъде ли интересно да узнаеш, че бях достатъчно близо до теб, за да те помириша, Джейк? Какъв парфюм използваш? „Екстаз“ на Лутър Ливайн?

Джейк се стресна. Откъде Витгенщайн знаеше това?

— Някои го намират за доста силен, но аз го харесвам. Всъщност в този парфюм има нещо, което ме възбужда. Но в края на краищата, аз се влияя от миризмите много повече от останалите хора.

— Откъде знаеш какъв е парфюмът ми? Следиш ли ме?

— Не. Но сме се виждали. И така, за какво разговаряхме? А, да, ти бръщолевеше някакви глупости от сорта, че искаш да ми помогнеш.

Джейк положи усилия да се съсредоточи върху разговора. Но още беше объркана от твърдението, че са се срещали. Кога?

— Така е — отговори тя.

— Не се заблуждавай, Джейк.

— Тогава позволи ми поне да те убедя да не убиваш повече хора. Какъв е смисълът?

— О, има смисъл, Джейк. И двамата сме на едно мнение относно факта, че убивам само мъже, и има критерии относно правилността на действията ми и валидността на онова, което правя. Но въпросът за самите критерии е спорен. Ако ще обсъждаме онова, което върша, първо трябва да решим как да го опишем. Това може да изисква анализ на понятията за добро и лошо в най-общ смисъл. Може да поговорим дали действията ми са насочени срещу интересите на обществото, що се отнася до наказателните мерки, или са оправдани убийства.

— Но това са само словесни…

— Разочароваш ме, Джейк. Възраженията може да са разумни, ако не последва нищо от определението на онова, което правя, като незаконно или законно, справедливо или несправедливо. Но, разбира се, има значение дали казваме „незаконно убийство“, защото това означава „наказателна кома“.