Том Кланси - Под обсада

Всеки ден камионетката се движи по един и същ маршрут — поема на северозапад, после завива по оживения булевард „Бастий“. Накрая прекосява площад „Бастий“ и оставя товара си в банката на булевард „Ришар Льоноар“. Бронираните автомобили на Търговската банка, както всъщност всички охранявани коли, се движат задължително по един и същ път. Така шофьорите познават на пръсти маршрута и начаса забелязват и най-малката промяна. Знаят предварително, ако някъде по пътя се отстранява повреда в електрозахранването или се ремонтира шосето. В автомобилите има двупосочна радиостанция, така че водачът поддържа непрекъснато връзка с диспечера в централата на Търговската банка от другата страна на реката, на улица „Кювие“, недалеч от Жарден де плант.

Единствената постоянна величина, която, колкото и да е странно, постоянно се променя, е движението. Мъжете в бронираната четиритонна камионетка наблюдават през непробиваемото предно стъкло стрелкащите се коли и камиони, които непрекъснато ги изпреварват и заобикалят. Постоянно е и движението на лодките и катерите, повечето дълги от четири до дванайсет метра, по канала за увеселителни корабчета, където те навлизат от реката, та екипажите да похапнат, да си починат, да заредят гориво или да потегнат на доковете плавателните си съдове.

И тази слънчева утрин мъжете в бронираната пощенска камионетка не забелязаха нищо необичайно, освен жегата, още по-силна и от предния ден. А нямаше и осем часът. Шофьорът и хората от охраната бяха с тъмносиви кепета, от които им беше още по-горещо, но те не ги сваляха, та потта да не им влиза в очите. Водачът бе въоръжен с револвер „МР Ф-1“, а двамата от охраната на предната и на задната седалка носеха бойни пушки „ФАМА“.

По това време на деня движението беше натоварено, понеже камионите отиваха да зареждат магазините и по-малките автомобили непрекъснато маневрираха, за да ги изпреварят. Мъжете в пощенската кола изобщо не се усъмниха, че има нещо гнило, когато камионетката пред тях забави скоростта, за да пусне пред себе си един ситроен. Беше очукан стар модел с мръснобели лайстни отстрани и зелена брезентова завеска върху задното стъкло.

Шофьорът погледна наляво, към изкуствения канал.

— Жалко, че сега не съм там с лодката — оплака се той. — Щях да се наслаждавам на слънчицето, на спокойствието и на вълните.

Мъжът до него стрелна с очи мачтите и дърветата, покрай които минаваха.

— Ако трябваше да се возя на лодка, щях да умра от скука.

— Защото си падаш по лова. Аз пък бих дал мило и драго да седя на ветреца, да си слушам касетофона и да ловя риба…

Шофьорът млъкна насред изречението и се свъси. Нищо — нито кепетата, нито оръжията и включената радиостанция, нито това, че той познаваше пътя — не беше в състояние да му помогне, когато очуканата камионетка отпред закова рязко и перденцето се дръпна. Отзад при стъклото стоеше мъж. Друг дойде при него, като заобиколи предната седалка. И двамата бяха в защитни униформи, бронежилетки, противогази, колани с втъкнати в тях инструменти и дебели гумени ръкавици. Държаха на раменете си реактивни гранатохвъргачки. Единият се понаведе към седалката, така че задната част на хвъргачката да не сочи към купето. Другият обърна цевта леко нагоре, към улицата.

Мъжът от охраната в пощенската кола реагира мигновено.

— Извънредна ситуация! — извика той във включения микрофон на радиостанцията. — Двама маскирани в камионетка с регистрационен номер 101763, спряла е пред нас. Въоръжени са с гранатохвъргачки.

След миг мъжете стреляха.

Чу се тихичко фъ-ъ-р и от гранатохвъргачките се извиха две еднакви оранжево-жълти огнени кълба. От цевите изхвърчаха две крушовидни гранати с гладка стоманена обвивка, които удариха предното стъкло на пощенския автомобил в двата края и се взривиха. Мъжът от охраната на предната седалка насочи пушката.

— Стъклото издържа! — извика той победоносно.

Шофьорът погледна лявото и дясното странично огледало. Понечи да завие рязко надясно, в насрещното платно.

Точно тогава и двамата с мъжа от охраната изкрещяха.

Изработеното от слоеста пластмаса предно стъкло, предвидено да устои на куршуми, може да издържи и на ръчна граната, метната от близко разстояние. Дори и да се пропука, няма да се натроши. После обаче няма никакви гаранции. Човекът зад стъклото, бил той шофьор на брониран автомобил или лимузина, банков чиновник, надзирател в затвор, държавен служител, трябва да повика помощ и да се изнесе час по-скоро. В брониран автомобил, дори и той да е изваден от строя, шофьорът и човекът до него задължително са въоръжени. На хартия, дори и стъклото да се натроши, те могат да обезвредят нападателите, като стрелят по тях.