Том Кланси - Под обсада

— Разбрах те — рече Роджърс. — Ще звънна на Боб, за да му съобщя. Ти на клетъчния телефон ли ще бъдеш?

— Да.

— Дръж ме в течение, ако е възможно — помоли Роджърс.

— Дадено — каза Худ. — Майк…

— Ще имаме грижата, Пол — увери го Роджърс. — Знаеш след всяко нападение има период, през който страстите се охлаждат. Похитителите съобщават исканията си, опитват се да се пазарят. Няма да пилеем време. Вие с Шарън само не се безпокойте.

Худ му благодари и затвори. Роджърс увеличи звука на телевизора и заслушан в репортажите, се изправи бавно. Водещият на новините все още не знаел кой е бил в камионетката и защо е нападнал ООН. Петимата, проникнали в заседателната зала на Съвета за сигурност, още не били направили официално изявление и не се били опитали да установят връзка.

Роджърс изключи телевизора. Тръгна към спалнята, за да се преоблече, и пътем набра номера на мобилния телефон на Боб Хърбърт. Шефът на разузнаването към Оперативния център бе на вечеря със заместник-министърката на външните работи Андрея Фортелни. Откакто жена му беше загинала в Бейрут, Хърбърт не ходеше много-много по светски сбирки, но със същата стръв събираше разузнавателна информация, независимо какъв беше източникът, дали високопоставени представители на чужди държави или американски управленци. Както в японския филм „Рашомон“ — единственото японско нещо, освен суши и „Седемте самураи“, което Роджърс харесваше — в държавните дела рядко имаше и грамче истина. Всичко беше въпрос на гледна точка. А Хърбърт беше професионалист и държеше да е наясно с възможно най-много гледни точки.

Освен другото беше много предан на приятелите и колегите си. Когато Роджърс му звънна, за да му съобщи за случилото се, Хърбърт обеща до половин час да бъде в Оперативния център. Роджърс го помоли да повика и Мат Стол. Вероятно щеше да се наложи да проникнат в компютрите на ООН, а Мат нямаше равен като хакер. Роджърс добави, че междувременно ще вдигне под тревога отряда за бързо реагиране. Заедно с целия Оперативен център, и двайсет и един членната елитна част към него се помещаваше в Академията на ФБР в Куонтико. Ако се наложеше, за по-малко от час щяха да бъдат в сградата на Обединените нации в Ню Йорк.

Роджърс се надяваше да не се стига чак дотам. За беда терористи, започнали акцията си с убийства, вече нямаха какво да губят и нямаше да се колебаят да застрелят още хора. Пък и през последния половин век се бе разбрало, че тероризмът пет пари не дава за помирителната дипломация на ООН.

„Надеждата — помисли си той горчиво. — Как ли го беше казал един драматург? Или може би беше учен? Надеждата — това е чувството, че чувството, което изпитваш, е непостоянно.“

Преоблече се, излезе в сгъстяващия се здрач и се качи на колата. Вече бе забравил за личните си проблеми. Отпраши по магистралата към Оперативния център.

За да помогне едно момиченце да бъде спасено от някакви изпаднали типове.

Военновъздушна база „Андрюс“, щата Мериленд

Събота, 20:37 ч.

Преди четирийсет години, в разгара на Студената война, невзрачната двуетажна сграда в североизточния край на военновъздушната база „Андрюс“ бе служила за нещо като чакалня на елитните екипажи, известни като Гарваните. В случай на ядрено нападение тъкмо Гарваните трябваше да евакуират високопоставените държавници и военни от Вашингтон, окръг Колумбия, в подземията, прокопани в Синия хребет.

Но днес боядисаната в светлобежово сграда не беше просто паметник на една отминала епоха. На мястото на окопите, където навремето са се провеждали ученията, имаше парк, и не всички от седемдесет и осемте работещи тук бяха в униформа.

В Националния център по преодоляване на кризите бяха привлечени най-добрите тактици, военачалници, дипломати, разузнавачи анализатори, специалисти по околната среда, юристи и прессекретари.

След двегодишен ремонт, ръководен от директора на разузнаването Боб Хърбърт, някогашната чакалня се бе преобразила в оборудван по последна дума на техниката Оперативен център, който да подпомага Белия дом. Националната разузнавателна служба, Централното разузнавателно управление, Службата за национална сигурност, Държавния департамент, Министерството на отбраната, Военното разузнаване, Федералното бюро за разследване, Интерпол и редица други чужди разузнавателни служби в преодоляването на вътрешни и външни кризи. След като обаче бе овладял със собствени сили кризите в Северна Корея и Русия, Оперативният център беше доказал, че единствен той е подготвен да разработва и да провежда операции в цял свят.