Том Кланси - Под обсада

Беше потиснат не само защото Пол Худ бе подал оставка, макар че и заради това. Каква ирония на съдбата! Преди две и половина години не можеше и да си представи как ще докладва на този тип — на някакъв си цивилен, мотал се по увеселения за набиране на средства и по приеми с кинозвезди, докато Роджърс е изтласквал Ирак от Кувейт. Но Худ се оказа мъж на място — освен че разбираше от политика, умееше и да ръководи. Щеше да липсва на Роджърс.

Сега Майк бе облечен в широк сив анцуг и бе се излегнал направо с маратонките върху коженото канапе. Размърда се предпазливо. Точно преди половин месец бе заловен от терористи в долината Бекаа в Ливан. Изгарянията втора и трета степен, които бе получил по време на мъченията, още не бяха зараснали напълно. Както и вътрешните рани.

Роджърс премести поглед. Взря се с тъжни светлокафяви очи в телевизионния приемник. Гледаше „Веракрус“, един от последните филми на Купър, където той изпълняваше ролята на бивш офицер от Гражданската война, прехвърлил се като наемник южно от границата и прегърнал каузата на тамошните революционери. Сила, достойнство, чест — ето какво олицетворяваше Купър.

„Такъв доскоро бях и аз“ — помисли си тъжно Роджърс.

В Ливан бе загубил не само част от кожата си и своята свобода. Бяха го натикали в някаква пещера и го бяха горили с факла. Бяха потъпкали самоуважението му. Но не защото Роджърс се бе уплашил да не умре. Смяташе, че викингите са били прави в убеждението си, че човек започва да умира още от мига на своето раждане и че смъртта по време на битка е най-достойният начин да достигнеш неизбежния край. Но за малко в Ливан да му отнемат и това. Точно както високата температура, и непоносимата болка размътва съзнанието. Спокойният, уравновесен мъчител се превръща едва ли не в глас на разума и подсказва на разсъдъка какво да прави. Роджърс за малко да каже на терористите всички тайни на местния клон на Оперативния център, който те бяха превзели.

Затова и сега имаше нужда от Гари Купър. Не за да изцери душата му — според Роджърс това си беше невъзможно. Беше се прекършил и нямаше да забрави никога този миг, това, че и той е човек от плът и кръв. Спомни си първия път, когато по време на баскетболна среща си бе изкълчил глезена — не му беше минало за една нощ. Усещането, че е непобедим, го беше напуснало завинаги.

Виж, много по-страшен бе сломеният дух.

Сега имаше нужда да си повиши самочувствието, което похитителите му бяха отнели. Да се стегне, за да управлява Оперативния център, докато президентът реши кого да назначи за титуляр на мястото на Пол Худ. След това Роджърс щеше да решава какво да прави в бъдеще.

Погледна отново телевизионния екран. Филмите открай време бяха неговото убежище и тих пристан, нещо, от което той черпеше сили. Преди години баща му, който съвсем се бе пропил, все му посягаше да го бие — в такива случаи малкият Майк Роджърс се мяташе на колелото, отиваше в местното кино, плащаше си двайсет и петте цента и се захласваше по филм за Дивия запад или за войната, или по исторически епос. С годините формираше възгледите, живота и професионалния си път, подражавайки на героите на Джон Уейн, Чарлтън Хестън или Бърт Ланкастър.

Не помнеше те и един-едничък път да са се прекършвали само защото са ги подложили на изтезания. Чувстваше се много самотен.

Гари Купър тъкмо бе спасил млада мексиканка, тормозена от някакви изроди войници, когато безжичният телефон иззвъня. Роджърс вдигна слушалката.

— Ало!

— Майк! Слава богу, че си вкъщи…

— Пол!

— Да, аз съм. Слушай — рече Худ, — намирам се в кореспондентския пункт на Обединените нации, точно срещу заседателната зала на Съвета за сигурност. Отвън в коридора току-що застреляха четирима души от охраната.

Роджърс седна.

— Кой ги е застрелял?

— И аз не знам — отвърна Худ. — Но доколкото схващам, същите хора са проникнали вътре в заседателната зала.

— Харли къде е? — попита Роджърс.

— В залата. Заедно с почти всички делегати в Съвета за сигурност и с целия струнен оркестър.

Роджърс грабна дистанционното устройство, изключи видеото и включи канала на Си Ен Ен. Репортерите предаваха на живо от Организацията на обединените нации. Но както личеше, не бяха съвсем наясно какво точно става вътре.

— Знаеш, Майк, какви са правилата за сигурност тук — допълни Худ. — Ако някой бъде взет за заложник, минават часове, докато ООН уточни кои точно са похитителите и повдигне въпроса хората да бъдат пуснати на свобода.