Том Кланси - Под обсада

Предния ден, когато бе минал за всеки случай по същия път, беше забелязал камера, монтирана на светофара в югозападния край на кръстовището между Четирийсет и първа улица и Пето авеню. Беше обърната на север. Имаше още една камера, гледаща на юг — на кръстовището на Четирийсет и втора улица и Трето авеню. Вандал, който седеше на мястото до шофьора, и Георгиев смъкнаха козирките срещу слънце, за да не ги заснемат с камерите. Преди да проникнат в сградата на ООН, щяха да надянат скиорски шапки. От Нюйоркското полицейско управление вероятно щяха да проверят всички камери в района. Само това оставаше — да разберат от записите кой е бил в камионетката. Полицаите сигурно щяха да издирят и туристи, снимали по случайност камионетката, затова и Георгиев нарочно бе тръгнал към ООН така, че да бъде срещу залязващото слънце. По този начин върху видеолентата нямаше да се запечата нищо, освен блясъка на слънцето върху предното стъкло. Българинът бе неописуемо благодарен на ЦРУ за всички хватки, които бе усвоил от него.

Подминаха Нюйоркската градска библиотека, Централната гара и сградата на „Крайслер“. Излязоха безпрепятствено на Първо авеню. Георгиев прецени добре скоростта, така че преди да спрат на светофара, да навлязат в дясното платно. Щом завиеха наляво, щяха да бъдат откъм същата страна на улицата, както сградата на Обединените нации, която се падаше вдясно. Той погледна на север. От целта ги деляха някакви си две пресечки. Кажи-речи, точно срещу тях се падаше сградата на Секретариата, възправила се зад кръглия двор и шадравана. Комплексът, разпрострял се между четири улици, беше опасан с двуметрова желязна ограда, зад която имаше три будки на охраната. По улицата патрулираха ченгета от Нюйоркското управление на полицията. От другата страна на Първо авеню, на ъгъла с Четирийсет и първа улица имаше команден пункт пак на Нюйоркската полиция.

Георгиев бе узнал всичко това предния ден, когато бе дошъл да разузнае. Бе проучил и снимките, и видеозаписа, които беше направил преди няколко месеца. Познаваше района на пръсти, можеше и със затворени очи да каже къде точно се намират светофарите и пожарникарските кранове.

Изчака вляво да замига сигналът на пешеходци, че минаването е забранено. Това означаваше, че светофарът ще се смени след шест секунди. Георгиев беше пъхнал черната скиорска шапка между коленете си. Извади я и я надяна. Другите в камионетката го последваха. Вече си бяха сложили тънички бели ръкавици, за да не оставят пръстови отпечатъци, но и да държат здраво оръжието.

Светофарът се смени.

Георгиев зави.

Ню Йорк, щата Ню Йорк

Събота, 19:30 ч.

Етиен Вандал надяна скиорската шапка. После се обърна, за да вземе оръжието от Сазанка, който заедно с Барон и Даунър беше в задната част на камионетката. Бяха махнали седалките и ги бяха оставили в ъгъла на покрития паркинг в хотела. Бяха боядисали прозорците. Никой не бе и усетил, че готвят нещо. Барон извади от кобурите двата автомата и вдигна картечницата. Щеше да носи и раницата със сълзотворния газ и противогазите. Ако се наложеше да бягат, можеха не само да вземат заложници, но да пуснат и сълзотворния газ.

От бронежилетката Вандал се чувстваше скован, но предпочиташе да му е неудобно, отколкото да е уязвим. Японецът му подаде два автомата и картечница.

Даунър беше коленичил до вратата на камионетката откъм страната на волана. Остави оръжието на пода. Беше преметнал на рамо ракетна установка „Б-77“, швейцарско производство. Бе поръчал американски „Драгон М-47“, но Устинович не бе успял да го набави. Даунър беше огледал противотанковата установка с къс обсег и бе уверил другите от групата, че ще свърши работа. Вандал се надяваше австралиецът да се окаже прав. Ако грешеше, щяха да ги избият като мухи. Барон се бе свил до страничната врата и се беше приготвил да я отвори.

Вандал беше проверил оръжията още в хотела. Сега само седеше и чакаше, докато камионетката набираше скорост. Най-сетне бе настанал мигът, за който се бяха готвили повече от година. Вандал обаче го бе чакал много повече от година. Беше спокоен, обзе го ведрост щом съгледа целта.

Другите, особено Георгиев, също му се виждаха спокойни. Българинът приличаше на огромна ледена машина. Вандал не знаеше почти нищо за него, но и малкото беше предостатъчно, та французинът да си има едно наум. До 1991 година, когато България приема нова конституция, тя е сред най-потисническите държави в съветския блок. Георгиев помагал на ЦРУ да вербува информатори сред високопоставените държавници. Вандал щеше да го разбере, ако той се беше борил от убеждения срещу режима. Но Георгиев беше работил за ЦРУ просто защото американците му плащаха пребогато. Макар и патриотът, и предателят да имаха еднакви цели, между тях съществуваше огромна разлика. Етиен Вандал беше на мнение, че човек, предал родината си, като нищо ще предаде и своите съучастници. Знаеше го от собствен опит. Навремето дядо му — Шарл Вандал, беше сътрудничил на нацистите и бе умрял в затвора. Но той не просто беше предал родината си. Бе участвал в Съпротивата, в отряда на Мюло, който задигал от френските музеи произведения на изкуството и други ценни експонати и ги укривал, за да не ги отмъкнат германците. Шарл Вандал не само предал Мюло и другарите му, но и показал на нацистите мястото, където отрядът укривал ценностите.