Майкъл Ридпат - Сити

Качих отрупания си със сакове велосипед на влака и в осем часа вече бях на гарата на тридесетина мили от Лондон. Къщата на Джейми и Кейт се намираше на три мили от нея, в селцето Боднъм.

Беше още светло. Въртях педалите по тесните улички. Навсякъде стърчаха кестени, отрупани с бели свещи. Беше шумно, птиците огласяха простора с гълчавата си, а някаква селскостопанска машина се връщаше от полето. Спуснах се стремглаво по стръмния хълм, в чието подножие се гушеше Боднъм, и свърнах наляво покрай едно езеро с патици, като на косъм пропуснах един гъсок, който важно-важно се клатушкаше по пътя. Дори и в това затънтено място велосипедистите не получаваха дължимото им уважение.

Къщата им беше в края на една права отсечка, дълга половин миля. Чух автомобила зад себе си едва когато мощният му клаксон изрева зад гърба ми, като едва не ме изхвърли от седалката. Обърнах се и видях ягуара на Джейми. Той се опита да ме изпревари, но аз намалих до скоростта на пешеходец и му пресякох пътя. Някои хора цял живот си остават деца.

Те живееха в една стара ферма, все още обградена от селскостопански постройки, използвани от един техен съсед фермер. От едната страна имаше малка горичка с лилаво-зелен килим от неокосена трева и диви зюмбюли. Огромен розов храст се бе разпрострял пред къщата и трябваше да направя маневра, за да избегна един щръкнал бодлив клон.

— Трябва да го поокастря — каза Джейми. — От друга страна — не пуска в къщата ми такива пъргави юнаци като теб.

— Аз ще го направя, щом те мързи толкова. Ако кажеш, ще окося и двора.

Бяха се преместили тук преди две години, точно след като Джейми бе започнал работа в „Декер“. Къщата ми бе изглеждала абсурдно голяма за двама души плюс малчугана, особено след като бях свикнал да ги виждам в миниатюрната им едностайна квартира в Чизуик. Напомняше ми малко на къщата, в която бе израснал Джейми и където му бях гостувал преди баща му да бъде принуден да я продаде. В това нямаше случайност, разбира се. Също така подозирах, че не беше случайност и фактът, че Рикардо също си бе купил къща в провинцията.

Кейт се появи на прага и се надигна на пръсти, за да ме целуне.

— Добре дошъл. Вечерята е вече почти готова. За съжаление само задушено, друго няма.

Просторната старовремска кухня се затопляше от една готварска печка и приятното дрънчене на тигани, тенджери и всякакви съдини. Задушеното беше превъзходно. Гаврътнахме му една бутилка чилийско червено вино и през цялото време не спряхме да приказваме и да се смеем. И едва тогава, след като Кейт ни сервира по порция френско сирене, Джейми засегна темата, която до този момент всички внимателно бяхме избягвали.

— Рикардо те спомена тази сутрин.

— Така ли?

— Да. Изнесе ни малко слово. Каза ни защо си напуснал. Обясни ни, че няма нищо против хората, които не са съгласни с кодекса на „Декер“, и че ти е дал шанс да си подадеш оставката, който ти не си използвал. Той нямало да толерира човек от екипа да предава останалите. Каза ни, че ти никога повече няма да си намериш работа — нито в Сити, нито в някой университет.

— Джейми! И ти си мълчал? — възкликна негодуващо Кейт.

Джейми само сви рамене.

— Не би могъл да каже нещо, дори и да иска — казах. — Рикардо просто не е такъв човек. А какво мислят останалите? — запитах Джейми.

Той въздъхна.

— Не знам. Всички са много потиснати след това, което стана с Изабел. А и тази мексиканска сделка ни увисна като воденичен камък. Всички знаят, че двамата с теб сме приятели, и избягват да говорят на тази тема с мен. Подозирам обаче, че ще си държат езика зад зъбите. Рикардо беше пределно ясен. Да се държим за него, за да се грижи и той за нас. Зарежем ли го, ще ни сполети същото, което и теб.

Кейт погледна загрижено съпруга си. Джейми избегна погледа й и се втренчи в сиренето в чинията си.

— Мисля, че това спонсориране на Школата за руски изследвания само за да ми отрежат всички пътища за спасение вече прехвърля мярката — казах.

— Така е. И затова похватите му са особено ефикасни. Това е предупреждение към всички останали докъде може да стигне Рикардо с хората, за които мисли, че са го предали. Но това също така е и добра идея. Ще имаме нужда от информация и контакти, за да навлезем в Русия. Старото ти работно място може да ни окаже голяма помощ.

— А боят, дето ми го хвърлиха? Съсипването на апартамента ми? Рикардо спомена ли пред всички и тези факти?

— Съмнявам се дали изобщо знае за това. Тази работа е сто процента дело на Едуардо.