Филип Кер - Пазителят на монетния двор

— Тогава е хубаво, че подраних — рекох аз и влязох в приемната.

Госпожица Бартън ми позволи да я целуна. Това се случи за пръв път. Целувката беше най-целомъдрената, която съм получавал от години, но ми достави по-голямо удоволствие от всички останали. Нютон се засмя на глас — нещо, което не бях виждал дотогава.

Госпожица Бартън изглеждаше не по-малко доволна. Госпожа Роджърс ми донесе хляб, парче затоплено осолено говеждо месо и халба горещ ейл. Освежен от закуската, аз запознах моя господар с другата причина за ранното си посещение.

— А аз помислих, че сте вървели чак дотук само заради мен — каза госпожица Бартън, преструвайки се на разочарована. — Кристофър Елис, смятам, че сте романтичен точно колкото и чичо ми.

Нютон изрази огромно задоволство от разказа ми за златната гвинея и след като разгледа монетата, заяви, че трябва колкото е възможно по-скоро да я анализираме в тигел.

— Но преди това ще ви бъда благодарен, ако придружите госпожица Бартън и госпожа Роджърс до църквата — добави той, — защото ще трябва да работя цяла сутрин в лабораторията, за да нагрея пещта.

— С удоволствие, сър, стига госпожица Бартън да не е твърде разочарована от мен.

Тя замълча.

— Или може би сте се надявала да бъдете насаме със свещеника на обяд — обърна се Нютон към нея. — Смятам да поканя господин Елис да обядва с нас.

Госпожица Бартън затвори очи за няколко мига и когато отново ги отвори, ми се усмихна изключително мило и очарователно.

Придружих госпожица Бартън и госпожа Роджърс до „Сейнт Джеймс“ и това ми достави огромно удоволствие, макар че за пръв път от един месец отивах на църква в неделя и трябваше да изтърпя отегчителната проповед на свещеника за Иаков, който се бори с Божия ангел. Издържах я по-лесно само защото гледах красивата госпожица Бартън. Тя дори стисна ръката ми един-два пъти по време на молитвите.

След църквата се върнахме в дома на Нютон. Оставих госпожица Бартън и госпожа Роджърс в кухнята и отидох при моя господар в лабораторията, където имаше прозорец с изглед към малък заден двор. Лабораторията беше добре обзаведена с химически пособия като стъкленици с различни вещества, епруветки и мензури, няколко тигела и пещ, която беше нагорещена като най-долния кръг на ада. Нютон се потеше обилно.

Той чу стъпките ми, обърна се и ми махна да се приближа.

— Господин Елис, идвате точно навреме да видите как ще извърша моята евхаристия 16 16 Богослужение, при което се извършва тайнството на Светото причастие, като се чете благодарствена молитва за освещаване на Светите дарове (тялото и кръвта на Христос във вид на хляб и вино). — Б.пр. — доволно извика Нютон, за да заглуши бученето на огъня, и сложи гвинеята на господин Фел в загретия тигел.

„Евхаристия“ наричаха проверката още от едно време, с която Задругата на златарите проверяваше чистота на златото и среброто в новоизсечените монети.

— Според мен опитите да се превърне оловото в злато са също толкова абсурдни, колкото да очакваш хлябът и виното да се превърнат в тялото и кръвта на Исус. Трябва да се вдъхновяваме от онова, което те символизират. Природата е не само химия и физика, но и разум. Нужно е да приемем и изследователския дух, съдържащ се в opus alchemyicum 17 17 Алхимични дела (лат.). — Б.пр. пред вас, така както други приемат opus divinum 18 18 Божествени дела (лат.). — Б.пр. на материята. И двете представляват пътуване към познанието. Всички търсим истината, но малцина са надарени с вярата, която дава отговорите. Мнозина трябва да намерят отговорите сами. За някои отговорът в мрака е светлината на Светия дух, а за други откритието е във факта, че в мрака на природата е скрита друга светлина. Моят живот е отдаден именно на това интелектуално просветляване. А сега, да видим какво е станало с гвинеята.

Нютон започна да разглежда съдържанието на тигела, а аз се замислих върху думите му. Тогава не можах да разбера напълно смисъла им, но по-късно осъзнах, че той е имал предвид нещо извън обсега на човешкото изкуство и трудолюбие.

— Вижте — каза Нютон и държейки тигела с щипци, ми показа разтопения метал.

— Фалшива ли е? Не мога да разбера. Дори сега ми се струва истинска.

— Вие виждате, но не наблюдавате. Вгледайте се по-внимателно. Тук има четири, вероятно дори пет метала. Още не знам кои са, но имам силни подозрения, че монетата е от мед. Това обаче ще ни навлече много неприятности, защото от девет месеца не съм виждал такова изкусно направено копие. Ако са пуснали в обръщение много… — Той мрачно поклати глава, сякаш перспективата беше твърде ужасяваща, за да я допусне.