Филип Кер - Пазителят на монетния двор

— Но как са я направили, господарю? Мислите ли, че е със същия процес, за който Хъмфри Хол спомена?

— Да. Процесът е измислен във Франция през миналия век. Източникът ми не ме осведоми за всичките тайни, но се предполага, че ключът е живакът. А истината е, че никой друг не знае за живака повече от мен. Преди около три години едва не се отрових, вдишвайки живачни изпарения, макар че въздействието не е добре познато. Живакът изисква уважение. Не е нещо, което може да се използва безопасно, и ще помогне на разследването ни, защото боравенето с живак оставя множество външни белези.

— Какво трябва да направим?

— Какво ми препоръчвате да направя?

— На ваше място бих разпитал Джон Бернингам за фалшивата гвинея. Може би ще успеем да го накараме да направи самопризнания.

— Това ще отнеме известно време. Такива като него лъжат, докато усетят, че Джак Кеч 19 19 Известен английски палач, починал през 1686 г. Името му се е превърнало в синоним на палач. — Б.пр. диша във врата им. Няма да е зле да научим повече по този въпрос, преди да го разпитаме. Казахте, че е платил, за да го посети съпругата му?

— Да, сър. Предплата от унция сребро за привилегията.

— Тогава може би тя ще е ключът, който ще отвори вратата. — Нютон вдигна глава. — Но чувам, че е пристигнал старшият свещеник и трябва да изиграя ролята си на домакин.

Облякохме рединготите си и се качихме горе да обядваме. Свещеникът беше по-приятен в компания, отколкото когато изнасяше проповеди, и занимава Нютон с различни теологични въпроси, докато ние с госпожица Бартън си отправяхме влюбени погледи. Един-два пъти тя дори допря крака си до пищяла ми, като през цялото време обсъждаше проповедта на свещеника. Това ме доведе до извода, че не е тъй непорочна, както си мислех.

След обяда Нютон стана от масата и заяви, че двамата с него трябва да свършим една работа, свързана с Монетния двор, и аз с нежелание се разделих с госпожица Бартън.

— В Монетния двор ли отиваме? — попитах аз, когато излязохме от дома му.

— Господин Фел, надзирателят в „Нюгейт“, не каза ли, че съпругата на господин Бернингам ще го посети в пет часа?

— Да. Признавам, че съвсем бях забравил за това.

Той се подсмихна.

— Очевидно съзнанието ви е заето с други, далеч по-несериозни въпроси. Сега обаче бих искал да се съсредоточите, господин Елис. Ще отидем в „Нюгейт“ и докато аз разпитвам Скоч Робин и Джон Хънтър, които може да не са единствените мошеници, служители на Монетния двор, откраднали матрица за златни гвинеи, вие ще чакате госпожа Бернингам и щом я видите, ще я проследите, защото съпругът й несъмнено пази в тайна къде е килията му.

Отидохме в „Нюгейт“. Затворниците, застанали на един от прозорците на горните етажи, познаха господаря ми и тъй като го мразеха заради усърдието му, хвърлиха по него гърне с изпражнения. Той отскочи встрани с неприсъща за петдесет и четирите си години ловкост и аз видях, че е изключително атлетичен, когато обстоятелствата го налагат. Минавайки през портала, Нютон се пошегува, като отбеляза, че за щастие върху главата му е паднала ябълка, а не лайно, защото инак нямало да може да измисли теорията си за всемирното привличане, тъй като в главата му щяло да има само лайна.

Бернингам беше в крилото на директора на затвора, което се състоеше от тринадесет килии, всяка голяма колкото параклис. Седнах на дървена пейка пред вратата и докато си убивах времето там, ми се предложиха две-три проститутки, упражняващи професията си в затвора. Малко момче с няколко зъба поиска да ми продаде вестник отпреди няколко дни и да ми осигури „пране и квартира“, както обитателите на това ужасно място наричаха джина. Съжалих го и му дадох половин пени за усилията, тъй като бяха по-приемливи от тези на курвите, предлагащи ми чукане на крак за три пенса в някой тих ъгъл на „Уит“. Издържах на всичко това и най-сетне момчето, което възнаградих с още една монета, ми намигна, давайки ми знак, че красивата дама — макар тя да носеше маска — която водеха към килията на съпруга й, е въпросната жена. Не се изискваха големи усилия да я проследя, защото върху сивия си костюм тя носеше дебело подплатена червена пелерина и изпъкваше като кардинал в квакерска църква.

Госпожа Бернингам стоя при съпруга си повече от час, а после отново скри лицето си зад маската и излезе през главната порта. Запромъквах се след нея като италианец в трагедия за отмъщение. Тя тръгна на юг, към Олд Бейли, и за моя изненада до мен закрачи господарят ми. Очевидно беше по-изкусен преследвач, отколкото можеше да се предположи за човек, станал толкова известен като учен.