Филип Финч - Диамантите на Рурк

— Нямаме общи познати — отговори Хари.

— Ето, това ме изнервя. Появявате се изневиделица, знаете името, биографията ми, а аз не знам нищо за вас. Може да ми устройвате клопка. Може да сте от властите.

В същия миг съжали, че го каза. Нямаше ченгета, които да изглеждат така и да говорят по този начин. Да не говорим, че Нол не беше такава важна особа, че да се занимават специално с него.

— Мислиш, че сме ченгета? — попита Кони.

— Е, не съвсем…

— Ченгета!

— Не се изразих правилно.

— Ако мислиш, че сме ченгета, тогава трябва да те убедим в противното.

Тя огледа набързо площада. Очите й светнаха, когато видя една картинна галерия от другата страна на фонтана. Отправи се към нея. Хари я последва. Нол не мръдна от мястото си и Кони се обърна и рече:

— Хей, това ще бъде за теб, затова не го изпускай. Истинско представление.

Нол тръгна след тях. Застана пред матовата витрина: Помещението беше голямо, с жълто-зеленикави стени и дъсчен под. Неразгадаемите модернистки картини бяха осветени с малки прожектори, поставени на тавана, а скулптурите стояха на бели подставки. Осмина посетители и две служителки разглеждаха експонатите, затаили дъх.

— Какво ще кажеш? — обърна се Хари към Кони.

— Става.

— Искаш ли аз да го направя?

— Не. Ти си свърши твоята работа.

Хари извади портфейла си, даде й го и влезе в галерията. Кони пъхна портфейла в чантата си и каза на Нол:

— Ти стой тук и гледай.

После и тя влезе вътре.

Хари бавно отиде в другия край на помещението. Кони се приближи до едно голямо платно, окачено близо до входа. Картината представляваше бледокафяви и зелени ивици на бежов фон. Кони се вгледа в нея, сетне започна да отстъпва назад, като че ли да я възприеме по-добре. Стигна до една от високите до кръста поставки. Там имаше четири почти еднакви скулптури, високи около петдесет сантиметра. Нол знаеше, че това е произведение на изкуството и вероятно струва хиляда и петстотин долара, ако не и повече.

Едната от служителките, която се намираше най-близо до Хари, оглеждаше лениво помещението и всички останали се движеха като насън.

Хари протегна ръка към задния си джоб. На лицето му се изписа изненада.

Каза нещо, което Нол не чу. Но успя да привлече вниманието на служителката. Тя го погледна. Хари пак каза нещо. Нол не чуваше през стъклото на витрината, но разбра думите по движенията на устните му.

„Портфейлът ми“, каза Хари.

Неколцина от посетителите се обърнаха към него и той повтори думата, но вече достатъчно силно, за да се чуе и навън.

— Портфейлът ми. Някой го е откраднал.

Сега всички гледаха Хари. С изключение на Кони, която бе приковала поглед в картината. Нол я видя как разтваря чортовото си манто, прави крачка встрани към подставката и пак загръща мантото си. Когато се отдръпна, едната от четирите черни скулптури липсваше. Нол трябваше да признае, че тя го направи много изкусно. Всички погледи бяха отправени към Хари, който ровеше из джобовете си като обезумял.

Кони не излезе веднага. Остана загледана към голямото платно още няколко секунди. Сетне се отправи към изхода, без изобщо да бърза. Излезе и продължи да върви, като подхвърли през рамо на Нол.

— Ела. Той ще излезе след малко.

Нол тръгна след нея. Минаха през вътрешния двор покрай фонтана и се приближиха до стълбите за подземния гараж. Спряха там. Хари излезе от галерията и тръгна към тях. Кони го изчака и после тримата започнаха да слизат по бетонните стълби.

Спряха на първата площадка и Кони извади черната скулптура изпод палтото си. Вдигна я и Нол видя, че отдолу са залепени две листчета, на които пишеше: „Обелиск XXII“ и „1800 долара“. — Ченгетата биха ли направили това? — попита Кони.

— Не казах, че сте ченгета — отговори Нол. — Само че може да сте — откъде да ви знам?

Кони хвърли скулптурата и тя се строши на парчета. В ръката й остана само заострената черна основа.

— Едно ченге би ли направило това? — повтори тя.

— Не — отговори Нол.

— В такъв случай можем ли да смятаме въпроса за решен?

— Да.

— Добре. Имам тук нещо за теб — намеси се бързо Хари и му подаде някакво листче. — Три адреса. В Напа, Сан Матео и Портеро Хил. Това ти предлагам. Поогледай ги няколко дни, за да се увериш, че не лъжа. Може да действаш и да обереш някоя от къщите.

— Да направя тараш — поправи го Нол. — Не да обера.

Той взе листчето и добави:

— Да направиш тараш, да гепиш, да чопнеш, да свиеш — не да обереш. Така се изразяват ченгетата.