Т. Лърнър - Сфинксът

Барът се намираше на горния балкон и над него просветваше неонова картинка на Мики Маус, който правеше секс с Бети Бууп. Около бара бяха разположени няколко големи сепарета. Опитах се да си пробия път през тълпата, като се мъчех да не разлея водката и четирите халби бира, които държах в ръцете си. Когато пристигнахме, групата вече беше зад кулисите и се подготвяше да излезе на сцената, затова охраната не ни пусна да отидем при тях. Зоуи ме заведе до бара, посочи ми масата, на която се бяха събрали съквартирантите на Гарет, и ми нареди да купя питиетата. Успях да достигна до тях. Чувствах се неловко в износеното кожено яке на Гарет, което Зоуи насила ме бе накарала да облека.

Имах чувството, че съм попаднал в измисления свят на художника Йеронимус Бош. Младите мъже и жени бяха облечени по изключително странен начин, а прическите им бяха направо невероятни. Стояха облегнати на стените или се подпираха по столовете. Стори ми се дори, че една двойка правеше секс върху масата в съседното сепаре, а хората ги подминаваха, без да им обръщат никакво внимание. Яркорозовите пънкарски гребени на главите на друга двойка бяха високи повече от трийсет сантиметра. Мъжът, който беше доста по-нисък от приятелката си, ми приличаше на странен паун. Очите му бяха внимателно гримирани в черно, а обръснатите части от главата му от двете страни на стърчащите розови кичури блестяха като недопечени палачинки. Под черното му кожено яке, цялото в ципове и капси, се виждаше скъсана фланелка, захваната с огромни безопасни игли, а плътно прилепналите му панталони бяха направени от гума. Приятелката му беше сложила кожен сутиен, предполагам, че подобно нещо можеше да се купи от сексмагазините, и съвсем къса карирана пола, под която се подаваха жартиерите, които държаха мрежестите й чорапи. Двамата ми приличаха на членове на някакво племе, особено младият мъж, чийто издължен обръснат череп и орлов нос ми напомняха на някои от нубийските племена, които бях видял в централна Африка. Никога не си бях представял, че англичаните могат да се обличат така цветно и с такова голямо въображение. В един странен момент си помислих дали тази мода всъщност не е брилянтно сливане на колониална Британия с градската маргинализирана младеж.

Съквартирантите на Гарет се бяха разположили в едно сепаре, а Зоуи се бе настанила до тях. Поставих чашите на масата и седнах. С известно задоволство забелязах, че и те като мен изглеждаха съвсем не на място тук. Бяха странна група и като че ли нямаха нищо общо помежду си, освен квартирата, в която се бяха самонастанили. Тя се намираше в „Харлесден“, индустриален, непривлекателен район в северозападните покрайнини на Лондон. Тясната викторианска къща се намираше в единия край на малка задънена уличка и трябваше да бъде съборена, когато преди осемнайсет месеца Гарет и приятелите му незаконно се бяха нанесли в нея. Въпреки че не одобрявах постъпката им, не можех да не се възхитя на енергията, с която се бяха захванали да я ремонтират. Прочистиха старата канализация, която минаваше под улицата, изхвърлиха боклука от задния двор и смениха изпочупените стъкла на прозорците.

— Чудесно, приятелю, пиенето пристигна въпреки неуправляемата тълпа — заяви Денис.

Той беше на четирийсет години, активен член на Международната марксистка група и на ръба на шизофренията. Беше силно пристрастен към четенето и когато не четеше Ницше, работеше като букмейкър. До него седеше Филип, нисък, пълен французин с дълга коса, който беше дошъл в Лондон, за да не го вземат войник или поне така бе казал Гарет на Изабела. Брат ми се бе запознал с този дезертьор по време на едно събрание на анархисти.

Третият им съквартирант беше дребен ирландец, на име Франсис. Той имаше права рижа коса, която достигаше до кръста му. Беше пуснал и малка брадичка, която също така бе рижа. Никой не го беше виждал без бродираната му шапчица, която му придаваше вид на усърден градински гном.

— Благодаря ти, Оливър, ти си истински джентълмен и това няма да бъде забравено — измърмори той с мекия си ирландски акцент и се протегна да вземе чашата си.

Покрай нас бавно премина една страхотна висока блондинка, облечена в панталони с множество връзки и мрежест потник. Увисналите й гърди с големи зърна с пиърсинг се виждаха съвсем ясно. И тримата мъже я зяпнаха, забравили за халбите с бира в ръцете си.

— Я погледни тази! Ангел, попаднал в ада и знам кой е мъжът, който ще я спаси от това проклятие — каза Франсис с възхищение в гласа.