Т. Лърнър - Сфинксът

— Благодаря ти, че дойде толкова бързо, Оливър. Нека още веднъж ти изкажа съболезнованията си за ужасната загуба…

— Благодаря — отвърнах аз.

Сетих се, че господин Фартайм и Изабела се бяха срещнали за последен път по време на официална вечеря и тогава бяха спорили за екологичните последствия от построяването на Асуанския язовир. За щастие спорът им беше прекъснат, когато домакинята — заможна дама от сирийско-египетски произход с много връзки сред европейската общност, загуби микрофона си, скрит в дълбоко изрязаната й вечерна рокля. Жената се наведе през масата, за да каже нещо, устройството изпадна от деколтето й и цопна в супника. Американският посланик го извади оттам и отбеляза:

— Ако държите да ни шпионирате, мадам Абдала, то позволете ни поне да ви снабдим с най-новите технологии. Нашите съветски приятели не са особено добри в дизайна.

При тези думи всички на масата избухнаха в смях. Но въпреки че в края на вечерта всички бяха в добро настроение, спомням си, че тогава си помислих, че всеки от гостите си е задал въпроса дали Египет е безопасно място за него и дали не е изпуснал някоя неблагоприятна забележка за управляващите.

Седях срещу господин Фартайм и се чудех дали и той си спомня за този случай.

— Приятелю, да не би и ти да си се присъединил към нашите по-религиозни братя? — пошегува се той и посочи брадата ми.

Думите му се отнасяха до мюсюлманите с дълги бради, които все по-често се забелязваха в иначе доста европеизирания град.

— Не, не съм получил религиозно откровение — отвърнах аз на шегата. — Просто съм прекалено зает и нямам време да се обръсна.

— Разбирам. Надявам се, че нямаш нищо против допълнителната охрана на вилата ти? — продължи той. — Разтревожих се от незаслужено недоброто отношение от страна на нашата многоуважавана полиция към теб след смъртта на съпругата ти. „Александрия Ойл Къмпани“ може да е правителствена институция, но ние се грижим за своите консултанти, особено за нашия Ясновидец. Обещавам, че от сега нататък ще се опитаме да се проявим като по-добри домакини.

Английският на господин Фартайм представляваше странна смесица от изрази от времето на кралица Виктория и арабски поговорки. Харесвах този човек, макар че Изабела имаше резерви относно провежданата от него политика. Въпреки това в момента го наблюдавах много внимателно. Чудех се дали в думите му се съдържа оценка за поведението ми по време на разпита в полицията. Може би дори се опитваше да разбере дали Изабела е открила нещо по време на последното си гмуркане.

— Наистина, сега се чувствам много по-сигурен във вилата — отговорих аз, като подбирах внимателно думите си. — Благодаря ви. Но сигурно това не е причината, поради която трябваше така спешно да дойда при вас. Да не би да има някакви проблеми на находището?

— Не, всичко там е чудесно. Сондажите се извършват по предварителния график. Наистина си Ясновидец. Не, въпросът, по който те извиках, е личен.

Размърдах се нервно на стола си, опитвах се да се сетя какво ли нарушение съм допуснал.

— Получих новини от по-малкия ти брат Гарет — добави бързо господин Фартайм.

Изправих се. Спомних си за последния ми телефонен разговор с брат ми, несвързаните му думи и плачът, в който бе избухнал накрая. След смъртта на майка ни брат ми ставаше все по-самотен, въпреки многото хора, които непрекъснато се въртяха около него. Освен това се тревожех и от пристрастеността му към наркотиците — повишеното самочувствие, което се дължеше на употребата на амфетамините, налудничавите телефонни разговори. Когато изпаднеше в дълбока депресия, Гарет винаги се обръщаше към Изабела, която му оказваше емоционална подкрепа. Сега тази жизненоважна връзка беше прекъсната.

— Да не би той…

— Жив е, не се притеснявай — прекъсна ме господин Фартайм. — Приятелката му се обади тази сутрин в офиса, търсеше те. Състоянието на брат ти се е влошило. Тя смята, че трябва да се завърнеш в Англия колкото е възможно по-скоро, за да му помогнеш. Не приемаше никакви възражения, изглежда, тази млада жена има твърд характер.

В усмивката на господин Фартайм нямаше никаква ирония, долових, че загрижеността му е съвсем искрена. Гарет ми беше споменал по телефона за приятелката си Зоуи, но аз никога не се бях срещал с нея. Помислих си, че поне тя проявява чувство за отговорност. И преди се страхувах, че смъртта на Изабела може да влоши състоянието на Гарет, а освен това си спомних, че й бях обещал да се грижа за него.