Т. Лърнър - Сфинксът

— Знаеш ли, че около месец преди смъртта си Изабела най-накрая потърси връзка с мен? Не ми написа писмо, просто ми изпрати кутия със снимки от ранното си детство, от времето, когато баща й беше жив. Плаках, когато я отворих. Не смяташ ли, че това е много странно? Толкова дълго нямах никаква вест от дъщеря си и изведнъж съвсем ненадейно, месец преди смъртта си, тя ми изпраща кутия със стари снимки.

Махнах на Сесилия, докато мерцедесът й се отдалечаваше. Сърцето ми беше натежало от спомени за Изабела и ужас от това, което й се бе случило в миналото. Изведнъж си спомних къде бях срещал такава миниатюрна врата и преди. Бях видял подобен портал, издълбан в стената на една древноегипетска гробница — символична врата, която позволяваше на Бато да влиза и излиза през нея.

Кой би могъл да издълбае подобно нещо в гроба на Изабела? И кой ме бе наблюдавал, когато я открих? Огледах се за последен път. Гробището беше съвсем пусто в падащия здрач.

Когато се върнах във вилата, установих, че господин Фартайм беше наел от името на „Александрия Ойл Къмпъни“ допълнителна охрана, която стоеше на входната врата. Беше казал на Ибрахим, че е обезпокоен от разпита, на който властите ме бяха подложили след смъртта на Изабела. Освен това при тази оскъдица от хранителни запаси и въвеждането на купонна система нападенията над европейците бяха зачестили и Фартайм се чувстваше отговорен за сигурността ми.

Въпреки че се почувствах успокоен при вида на едрия, но дружелюбен пазач, облечен в импровизираната си униформа, който ми се усмихваше, не бях абсолютно сигурен, че вилата е безопасно място. По-късно същата вечер изчаках, докато се уверих, че пазачът дреме на стола си пред вратата. Знаех, че Ибрахим е заминал на посещение при майка си в Ал-Рашид. Промъкнах се колкото е възможно по-тихо в градината. Зарових астрариума, който бях сложил във водонепромокаема кутия, под едно от магнолиевите дръвчета. Реших, че е по-добре да го скрия временно, в случай че някой нахлуе във вилата. Спрях за момент да си почина с лопата в ръка и вдигнах поглед към нарастващата луна. Според египтяните луната е мястото, където душите си почиват по пътя си към небето. Докато се взирах нагоре към блестящата й неравна повърхност, си помислих, че тази представа съвсем не бе лишена от основание. Точно в този момент чух шумоленето на крила и нещо прелетя пред очите ми, беше прекалено бързо, за да е птица. Половин час по-късно вече бях посадил малко нарово дръвче с плитки корени върху мястото, където бях заровил астрариума, и бях заравнил пръстта, така че да не си личи, че е било копано. Едва след като се прибрах във вилата, се сетих как Персефона е била излъгана от Хадес да изяде седем зърна от нар и по този начин е била обречена да прекарва седем месеца от годината под земята заедно с него. Почувствах се разтревожен от тази асоциация.

Минаваше полунощ. Седях на ръба на леглото и стисках шишенцето валиум, който лекарят на компанията ми беше предписал. Чудех се дали мога отново да понеса лепкавия мрак и пълната загуба на усещания, които ми позволяваха да потъна в сън.

Реших да не вземам хапче и си легнах. Лежах, загледан в тавана и в движещите се сенки, които клоните на дърветата, осветени от уличната лампа, хвърляха по него. Затворих очи и най-накрая съм се унесъл.

Сънувах, че се намирам на слънце. Усещах ярката светлина, може би се намирах на плажа. Чувствах мекия пясък под затоплената ми от слънцето кожа, след това мекотата на тялото, което се притисна до мен. Веднага разпознах мириса и формата му. Не смеех да отворя очи, за да не я уплаша и да си тръгне, но желанието да я видя надделя.

Отворих очи и с облекчение установих, че продължавам да сънувам. Изабела бе вперила в мен тъмновиолетовите си очи, в които толкова пъти се бях изгубвал. Допирът на кожата й почти ме върна в съзнание. Беше толкова истинска — топла, влажна и носеше нейния аромат.

Протегнах се и прокарах пръсти през гъстата й коса, чийто допир ми беше толкова познат. Хвана нежно долната ми устна с устните си, това беше началото на другите милувки, които щяха да последват. После се целунахме и в съзнанието ми изплуваха всички наши предишни прегръдки. Първите седмици след запознанството ни, когато правехме любов по цяла нощ, а след това като замаяни се разхождахме из пазарите на Калкута. Тогава само при мириса на косата й можех да се възбудя, докато тя шепнешком чертаеше планове за бъдещето ни в тропическата нощ. Тази и много други картини се завъртяха в съзнанието ми като калейдоскоп. Усещах как устните й се придвижват надолу по гърдите ми, дългите й хладни пръсти бяха истински като дъха на кожата й. Усетих топлината на устните й, бедрата ми се разтресоха.