Т. Лърнър - Сфинксът

— Както ти казах и преди, този механизъм е все още действащ. Той може да промени съдбата на човека, който се осмели да го задвижи, но мощта му е много по-голяма. Живеем във времена, когато нацията се създава, Оливър, и има много хора, които биха искали да свалят действащото правителство. Историята познава диктатори, хора, проядени от властта, които търсят религиозни реликви, изпълнени със свръхестествена сила. Спомни си само за Хитлер и натрапчивата му мания да открие „Копието на съдбата“, артефакт, с който се предполага, че е бил прободен Исус Христос, и за който легендата твърди, че всеки, който го притежава, ще стане непобедим. Хитлер е изпратил свои хора по целия свят, за да го търсят. За астрариума също се носят много легенди и тези легенди са свързани с власт, която съществува и до днес. Никак не е чудно, че много хора не биха се спрели пред нищо, за да го притежават.

Почувствах, че ме обхваща страх. Вярата и неверието се бореха в мен.

— Той все още е действащ механизъм, но ключът липсва — отбелязах най-накрая аз и хвърлих още един поглед към астрариума.

— Отново настойчиво те подканям да го оставиш при мен. Ще се опитам да открия ключа вместо теб.

По друго време и на друго място сигурно веднага бих отхвърлил такъв явен опит за манипулация. Но както седях в тази богато украсена стая, докато лампата хвърляше отблясъци по бронзовите дискове на астрариума, а Хермес ме гледаше с нескрито очакване, за миг бях почти готов да повярвам в обясненията му. Вярно е, че Египет беше оказал своето въздействие и върху мен, беше невъзможно да избягам от историята и мистичното наследство на тази страна, независимо колко скептично бях настроен. Но тук ставаше въпрос и за нещо друго. Изабела беше посветила живота си на откриването на астрариума и беше умряла за това. В началото си мислех, че властите просто искаха да се доберат до ценната находка. Сега разбирах, че това устройство е много по-значимо, отколкото в началото си представях. Ценен артефакт, култов предмет, мощно средство, което може да унищожава и възкресява — поне другите вярваха, че е така. Следвай инстинктите си, беше ми казала Изабела, а сега инстинктът ми подсказваше, че трябва да науча повече за астрариума, преди да го предам на някой друг.

— Не, засега ще го задържа — отговорих твърдо. — Искам да продължа собствените си изследвания. Но въпреки това ти благодаря, Хермес, помощта ти беше неоценима.

Лицето му помръкна и за своя най-голяма изненада забелязах да припламва гняв в очите му.

— Както искаш — измърмори той.

Внимателно опаковах находката и я поставих в раницата си, напълно съзнавайки колко крехка и ценна е тя.

— Имам още един, последен въпрос, Хермес. Какво е значението на проявлението на Бато на даден човек?

Той ми отговори съвсем неохотно:

— Ако Бато на човек, който е починал, бъде забелязано след погребението му, това означава, че този човек не е довършил работата си на земята и душата му не може да се пресели в отвъдното.

Докато напусках сградата, имах съвсем осезаемото усещане за невидими криле, които докосваха бузите ми.

Проправих си път през тесните улички обратно към центъра на града. Старите аксиоми в мен водеха ожесточена битка с новите хипотези. При всяка моя крачка астрариумът в раницата ми подскачаше и се удряше в гърба ми. В ума ми непрекъснато се въртеше предупреждението на Хермес за изключителната мощ на този уред. Спомних си какво ми беше разказал Бари — според вярванията на древните египтяни има тясна връзка между религиозните обреди, интелектуалните занимания, магьосничеството и науката.

Ходенето пеша ми помагаше да организирам мислите си. Имах този навик още от детството си, когато скитах по хълмовете на Къмбрия. Докато краката ми сами ме водеха из улиците, започна да ми става ясно накъде съм се отправил. Няколко възрастни мъже играеха на табла пред едно магазинче за обувки. Хвърлих поглед към играта им и в този момент взех решение. Реших да отида до гробището и да поговоря с Изабела. Щях също така да й занеса и астрариума.

Това беше лишено от всякаква логика, но този път разчитах изцяло на интуицията си, за разлика от работата ми по нефтените находища, където оправдавах решенията си с научни факти. В този момент наистина се превърнах в Ясновидеца и усетих цялата болезнена ирония, скрита в това.

Тръгнах обратно по „Баб ел-Мулук“ по посока на „Шериф“, после минах покрай пазара за антики и се отправих към площад „Кайро Стейшън“. По пътя ми се изпречиха две дълги опашки, на които чакаха много хора. Жените се бяха наредили от едната страна, мъжете от другата. Всички стискаха в ръце купоните си и стояха търпеливо пред една от кооперативните бакалници, където местните хора получаваха дажбите си от месо, ориз, олио и брашно. Такива опашки се извиваха всеки път, когато се появяваха рядко срещани стоки внос от чужбина, като агнешко от Нова Зеландия, масло и чай. Едно време тези стоки можеше да се купят навсякъде, но след като по-рано тази година Садат отвори Египет към свободния пазар, в страната настъпи икономически хаос и много от тях изчезнаха от магазините.