Т. Лърнър - Сфинксът

При тези думи Хермес ме погледна замислено и продължи:

— Споменава се още и ключ, наречен Уаз, който има отношение към жезъла на властта, носен от всички небесни божества. — Хермес ми показа малкия, приличащ на ключалка отвор в центъра на диска, който и аз бях забелязал по-рано. — Вероятно астрариумът се е задвижвал ръчно.

— Но ключът е изчезнал.

— Така е. Предполагам, че в древността той е имал официален пазител, който може да се е удавил по време на корабокрушението и така ключът да е изчезнал завинаги. Може и да е оцелял и кой би могъл да знае къде се намира той в момента. Но едно е сигурно, този, който успее да събере ключа и астрариума на едно място, ще разполага с изключително мощно и опасно оръжие…

Хермес взе листа с преписания гръцки надпис, сложи го на светлината на лампата и зачете:

— Осветляването на небесата и съдбата — тук съм използвал думата „съдба“ доста свободно, тъй като това е най-близкият превод, за който се сещам, но думата в оригинала предполага комбинация от страст и предопределеност.

Хермес спря за момент, не разбрах дали причината за това бе страхопочитание, или просто искаше да види ефекта, който беше предизвикал върху мен.

— Осветляването на небесата и съдбата е вродено качество на нейно величество, земният образ на Хатор, Афродита и Изида, Клеопатра VII…

Хермес ме погледна, забелязах, че ръцете му треперят от вълнение.

— Изглежда е твърде вероятно Клеопатра да е била последният притежател на астрариума — каза той. — Но едно нещо ме тревожи.

— Какво е то?

— Ето това — каза и бутна към мен един почти празен лист.

Разпознах шифъра, който бях видял на рисунката на Гарет.

— Знаеш ли какво е това? — попита ме той.

Нямах причина да го лъжа.

— Виждал съм го и преди. Изабела знаеше за съществуването му още когато издирваше астрариума. Каза ми, че е някакъв шифър.

— Каза ли ти обаче какво означава?

Хермес впери въпросителен поглед в мен, за момент ми се стори, че в очите му забелязах параноя, граничеща с депресия. Той извърна поглед от мен.

— Така и не успя да го направи — отговорих бавно.

Инстинктът ми подсказваше да не споделям с него, че брат ми може би е открил вече ключа към шифъра.

— Беше изписан отдолу, под основния текст — обясни Хермес, докато ме наблюдаваше внимателно. — Няма да мога да го дешифрирам дори животът ми да зависи от това. Но вероятно е много важен, тъй като е отделен от всичко останало.

Въпреки дългата коса, сресана назад над изпъкналото чело, и ружът, размазан по хлътналите му бузи, в Хермес имаше нещо обаятелно. Можех да разбера защо Изабела беше така очарована от него. Беше невъзможно човек да остане безразличен към огромните му познания и страстта, с която говореше за науката си. Той беше един от тези хора, които успяват да заразят околните с ентусиазма си. Въодушевлението му, когато обясняваше, както и явното му вълнение, ме караха да се боря с обичайното ми недоверие към него.

Взе друг лист хартия.

— Това е преводът на текста, изписан с йероглифи: Който нагласи дисковете така, че да посочват рождената му дата, ще промени/трансформира пътеката на своето Ка. Ще дам на роба живота на фараон, ще накарам Анубис да излае датата на смъртта му. Това означава, че астрариумът е също така и средство за предсказване. Според мен е възможно Нектанебо да е напуснал Египет именно поради някое от предсказанията му. Някои казват, че е отишъл в Етиопия или в земите на македонците. Други смятат, че Аристотел всъщност е бил Нектанебо II и че той е обучавал на математика и астрономия младия Александър, който по-късно щял да отмъсти за него.

Някъде в апартамента се дочу дрънченето на съдове, след това някой пусна водата, после я спря. И двамата с Хермес се огледахме стреснато. Беше ни трудно да задържим вниманието си в настоящето, да не се връщаме обратно в историята, която артефактът сякаш излъчваше от себе си.

— Изабела казваше, че астрариумът ще докаже, че древните народи много преди Коперник са знаели, че Земята се върти около Слънцето — отбелязах замислено. Опитвах се да задържа мислите си върху познати неща, които да ми помогнат да се държа здраво за реалността.

— Приятелю, и двамата с теб знаем, че това не е единственият въпрос, поставен на карта в момента. Но се страхувам, че позволяваш на предразсъдъците си да повлияят на сетивата ти.

— Аз пък се страхувам, че също както в квантовата физика, където наблюдаваната частица се влияе от този, който я наблюдава, така и тук функцията на астрариума се променя според очакванията на човека, в чиито ръце се намира. Това е нещо като метафора.