Т. Лърнър - Сфинксът

Момчето се приближи към мен, като въртеше бедрата си изкусително и заедно с това доста несръчно. Не бях сигурен какво трябваше да направя: да се смея ли, да плача или да избягам.

— Уста! — изгърмя гласът на Хермес откъм отворения френски прозорец, след това той плесна силно с ръце.

Момчето веднага спря да танцува и тръгна намусено към грамофона, за да свали плочата.

Хермес излезе на терасата. Изправих се, за да го поздравя. Беше облечен в бродиран кафтан, а две перлени обици проблясваха сред кичурите на дългата му боядисана коса, около набръчкания му врат се виждаше колие от перли. Приличаше на някакъв съвременен алхимик, който е купил аксесоарите си от безмитен магазин. Той щракна с пръсти и нареди на момчето да се махне.

— Извинявай — започна Хермес, — това глупаво дете иска да стане рокзвезда и да живее в Ню Йорк. Може би въпреки всичко не е напълно лишено от талант. Радвам се да те видя, Оливър. Моля те, седни и допий чая си.

Поставих раницата на масата точно пред него и си поех дълбоко въздух. След това бързо, за да нямам време да променя решението си, я отворих.

— Донесох нещо — казах аз. — Нещо, за което трябва да ми дадеш съвета си на познавач.

Хермес много внимателно извади астрариума от раницата. Разви хартията, в която го бях увил, с такива движения, все едно правеше любов с него. Най-накрая постави астрариума върху стъклената повърхност на масата. След това промърмори нещо, което ми прозвуча като молитва, и се облегна назад.

— Горката Изабела, беше толкова близо до откритието си… — въздъхна той и ме погледна. — Някой друг виждал ли го е?

— Само още един човек и сега той е мъртъв. Предполагам, че е бил убит.

Щях да остана ужасно разочарован, ако очаквах думите ми да впечатлят Хермес.

— Толкова нещастни случаи се случват тези дни. Предпочитам да разглеждам тези злополучни събития като исторически явления. В крайна сметка живеем в епохата на нещастните случаи — отвърна Хермес загадъчно.

Намръщих се. Предполагам, че човек можеше да интерпретира събитията и по този начин. Но това още веднъж потвърди склонността му към мистицизма, който при него беше по-загадъчен и по-първичен, отколкото при Изабела.

— За мен е чест, че си донесъл инструмента тук.

— Надявах се, че ще можеш да преведеш надписите по дисковете — предложих аз предпазливо.

— На всяка цена ще опитам. — Египтологът извади очилата от джоба си. — Има два езика тук, които мога веднага да разпозная — гръцки и вавилонски и, разбира се, йероглифите. Но има и четвърти език, който не ми е познат. Това ще ми отнеме известно време, ще трябва да направя отпечатък от издълбаните букви. Остави инструмента при мен и преводът ще е готов до утре вечерта.

Поколебах се, не исках да оставя астрариума тук през нощта. Напълно осъзнавах, че присъствието му в дома на Хермес може да застраши живота му. Не можех да понеса отговорността за още едно убийство. Пред очите ми се появи мъртвото тяло на Бари, свитите му мъртвешки пръсти и червената ивица през врата му. Вдигнах поглед и видях, че Хермес ме наблюдава внимателно.

— Давам ти четири часа. Ще чакам тук, докато работиш.

— Моля те, имай ми доверие.

— Четири часа, Хермес. Имам причина за това.

Той ме изгледа продължително, след това се засмя, протегна се и стисна ръката ми.

— Предпазливият човек е мъдър човек.

— Предпазливият човек остава жив, а освен това съм дал обещание.

— Страхувам се, че астрариумът може да вземе още жертви. Мислиш ли, че някой те е проследил?

— Отървах се от преследвачите си.

— Добре. Навсякъде в Александрия има шпиони, всеки иска да спечели доверието на другия. Такава ужасна разюзданост. Ела, ще ме изчакаш в приемната.

Последвах го обратно в апартамента. Една от стените на приемната беше покрита със снимки. Като че ли повечето бяха от трийсетте и четирийсетте години. Загледах ги по-внимателно. Изглежда бяха правени по време на пищни събирания на висшето общество — мачове по поло, конкурси за красота, надпревари с яхти, оперни представления. Имаше дори снимки от карнавал. Хората бяха облечени в богато украсени вечерни тоалети, но в главите приличаха на племенни вождове. Бяха застинали във времето, като че ли уловени по време на тайни, незаконни ритуали. С изненада разпознах лицата на някои известни личности, застанали до младия и доста по-слаб Хермес Хемиедес, който се усмихваше арогантно от снимките, сякаш вече знаеше, че един ден хората ще ги гледат с благоговение. Лорънс Даръл, Дафни дю Морие, крал Фарук, лорд Монтгомъри, Мария Калас. Египтологът се бе снимал дори с Уинстън Чърчил.