Т. Лърнър - Сфинксът

Впихме погледи един в друг, сякаш се борехме за надмощие. Хермес пръв наведе очи.

— Какво си мислим ние, няма абсолютно никакво значение — възрази египтологът. — Древните египтяни смятали, че основният принцип в живота изисквал да се поддържа равновесие между Маат, всемирния ред, и Изфет, всемирния хаос. Астрариумът е бил конструиран като средство за възстановяване на равновесието, като начин да се контролират хаосът и злото, олицетворени от Сет, и хармонията и светлината, олицетворени от Изида и Ра. И Рамзес, и Нектанебо почитали Амон, известен още като Амун Ре. Амун символизирал тайната и мистерията, докато Ре символизирал откритостта и прозрачността. Името Амун Ре обединява тази двойственост в един бог, двойствеността на светлината и мрака. Астрариумът също може да бъде използван по двойствен начин — да предсказва положителни събития — като позицията на планетите, които вещаят успешно плаване; може да те отведе до скрито съкровище; да предскаже благоприятните дати за магически ритуали, но може да предсказва и неприятни събития — като това, че битката ще бъде загубена; разделянето на водата, при което един народ ще се спаси, а армията на друг ще се удави; може да предскаже и датата на смъртта на човек. Решаващият фактор е истинската, или по-добре да употребим съвременната дума, „подсъзнателната“ мотивация на този, който го използва.

Поклатих глава.

— Да не искаш да ми кажеш, че астрариумът преценява каква е мотивацията на човека?

— Тази машина има душа, Оливър, има своя собствена воля. Така поне са вярвали древните египтяни. А аз съм склонен да се съглася с тях.

— Това е нелепо.

През живота си не бях чувал нещо по-абсурдно. Хермес вдигна ръка и ми направи знак да замълча.

— Би било опасно, ако не обърнеш внимание на думите ми, Оливър. Нямаш ни най-малка представа колко важен е астрариумът и какви злини може да ти донесе. Животът на всички ни е объркан, живеем в Изфет, в хаос. Сет управлява тази страна, приятелю. Но по-важното е, че има хора, които използват тези объркани времена, за да се сдобият със сила и власт. Като Амилия Линхърст например, тя е жена с опасни амбиции.

— Наистина ли? Защо мислиш така?

— Тя направо беше обсебила Изабела, докато бяха в Оксфорд. Техните взаимоотношения не бяха просто на студент и неговия научен ръководител. Изабела беше много впечатлителна, беше като глина за моделиране в ръцете на по-възрастната жена. Беше неетично от страна на Амилия да я прелъсти. Още по-лошо беше да я изостави.

Не бях особено изненадан, като разбрах, че Изабела е имала връзка с жена. По отношение на секса тя имаше много по-малко предразсъдъци от мен. Изабела беше десет години по-млада от мен и житейският й опит беше много по-различен от моя. Моето поколение беше израсло в нищетата и мизерията на следвоенните години. Изабела имаше повече късмет в това отношение, беше израсла през шейсетте, години на икономически просперитет и културна разкрепостеност. Но Амилия Линхърст? Просто не можех да повярвам.

— Каква беше истинската причина, поради която се скараха? — попитах недоверчиво.

— Вярвай ми, че когато става въпрос за астрариума, Амилия не би се съобразила нито с твоите, нито с интересите на Изабела — отвърна Хермес. — Ако отидеш при нея, тя не само ще те издаде на властите, но и ще започне да твърди, че тя го е открила, само за да задоволи болните си амбиции.

Предупреждението на Хермес потвърди опасенията на Изабела. Погледнах го, опитах се да разбера какви са неговите собствени намерения, но вече му се бях доверил прекалено много. Нямах друг избор, освен да му вярвам.

— Какво знаеш за Банафрит, жрицата на Нектанебо? — попитах колебливо.

— Ти откъде знаеш за нея?

— Открих дисертацията на Амилия сред вещите на жена ми. В нея Амилия твърди, че Банафрит е искала да открие астрариума, за да помогне на Нектанебо.

Хермес ме изгледа с интерес.

— Значи знаеш доста повече, отколкото показваш, Оливър.

— Това не означава, че вярвам във всичко това — отвърнах пренебрежително.

— Амилия винаги е била обсебена от Изида. Според мен, като оставим настрана професионалното признание, което би могло да й донесе това, тя е посветила огромна част от живота си да докаже, че Банафрит, велика жрица на Изида, е открила и посветила астрариума на Изида. Очевидно Амилия има някакъв интерес от това.

Не успях напълно да разбера какво искаше да ми каже Хермес, затова просто свих рамене. Той ме изгледа настойчиво.