Т. Лърнър - Сфинксът

Амилия кимна няколко пъти. Видях, че очите й се премрежиха.

— Значи наистина е бил убит — промърмори тя. — Това е истинската карта. Предполагам, че е била добавена по-късно, след убийството на Нектанебо. На нея е отбелязан пътят, по който е била пренесена мумията на фараона, преди да бъде положена в тайната гробница. Убийците му никога не биха оставили трупа му непогребан без подходяща церемония. Опасността да разгневят боговете би била твърде голяма. Оливър, най-после разкрихме загадката около изчезването на Нектанебо.

— И как ще ми помогне на мен тази карта?

— Твоята задача е да върнеш астрариума на законния му притежател, да го поставиш в ръцете на мумията на Нектанебо. Душата на астрариума ще се слее с душата на Нектанебо и устройството ще престане да функционира, може би дори ще престане да съществува. Това не само е единствената надежда за благоденствието на Египет, това е и твоята единствена надежда за спасение.

Взрях се в малката карта, покрита със сажди. Изглеждаше ми изключително крехка, като сребърна гравюра на една невъзможна мечта. Все още ми беше трудно да повярвам напълно в мощта на астрариума, но вече бях в плен на магията на стрелката, показваща датата на смъртта ми, с нейното бавно и неумолимо движение напред. И както отбелязах с горчивина, неверието ми до този момент не ме беше предпазило от това да се замеся в събитията. Като оставим настрана моите колебания, беше съвсем ясно, че Амилия вярваше, че попаднал в неподходящи ръце, астрариумът може да причини огромни злини, а и аз вече нямах какво да губя, ако й се доверя. Това беше пресметнат риск, ако се придържах към плана, можех да успея да спра механизма, а можеше и да не се получи. Според астрариума ми оставаха само няколко часа живот.

— Ако проследим тази карта — продължи Амилия, — става ясно, че мумията на Нектанебо се намира някъде в оазиса Сива, близо до границата с Либия. Надписите не описват само пътя на мумията на фараона, те също така ни водят през дванайсетте фази на пътуването към задгробния свят.

Вдигнах учудено вежди и погледнах към Фахир. Той видя изражението ми, загаси цигарата си и каза:

— Египет е пълен с тайни, приятелю. Тук границата между одушевеното и неодушевеното не е същата като на запад. Нашата земя има своите собствени призраци и това съвсем не е нещо ново.

— Ако се съглася да тръгна, ще дойдеш ли с мен? — попитах аз.

Фахир погледна към Амилия, която отговори вместо него:

— Фахир трябва да замине, за да изпълни друга не по-малко важна мисия. Аз ще бъда твоят водач и пазител.

Фахир сложи ръка на рамото ми, за да ме успокои.

— Тя познава района по-добре от всеки от нас, а колкото и странно да ти звучи, е доста по-добър войник от мен.

Сигурно съм изглеждал твърде неспокоен, но Амилия не ми обърна никакво внимание. Вместо това внимателно върна основата на механизма на мястото й.

— Важно е, преди да тръгнем, да разбереш символизма на това пътуване — предупреди ме тя.

— Смисълът не е ли в това, че душата на мъртвия преодолява смъртни опасности и премеждия в опита си да навлезе в задгробния свят? Нещо подобно на деня на Страшния съд?

— В първия час Ра, богът на слънцето, навлиза в Ахет, това е източният хоризонт, мястото, което се намира между деня и нощта. Душата на починалия го следва. През втория и третия час Ра и душата пътуват през водите на Озирис, царството, известно като Уернес. Четвъртият и петият час минават в света на пустинята, наречен Сокар. През петия час душата намира гробницата на Озирис, която може да се разпознае по пирамидата върху нея. Във вътрешността й има скрито огнено езеро.

— Наистина ли ще пътуваме през пустинята?

— Да, както физически, така и духовно. В Новия Завет съществува версия на това…

— Изкушението на Христос ли имаш предвид?

— Твърде добре познаваш Библията за атеист.

— За това е виновна майка ми. И какво става по-нататък?

— Най-критичен е шестият час от пътешествието. Това е часът, в който Бато на бога Слънце трябва да се съедини с тялото му. Ако това не се случи, слънцето няма да изгрее на следващия ден, а такова събитие предвещава края на света. Погледнато в по-малък мащаб, душата, която придружава бога, няма да навлезе в отвъдния живот. Според древните египтяни, това е най-страшното, което може да сполети даден човек. Сливането на Бато с тялото традиционно става в звездния кръг, образуван от змията Мехен. Това е змията, захапала собствената си опашка, която в много култури е символ на безкрайността. В седмия час предстои една още по-трудна трансформация. Врагът на Ра и на възраждането, огромният бог змия Апофис, изчаква, за да нападне и унищожи Ра и душата, която го съпровожда. В този момент трябва да бъде призована Изида, която да защити както Ра, така и душата на починалия. Точно в този час ще бъдеш най-уязвим. Но никой не познава заклинанията на Изида от „Книгата на мъртвите“ по-добре от мен, освен може би Хермес Хемиедес, но сега вече това е без значение.