Т. Лърнър - Сфинксът

От другата страна на масата беше седнал господин Еминитес, който представляваше господин Именанд. Той беше йорданец, нисък на ръст и облечен в светлосиня джелаба, под която се подаваха яката на ризата и скъпата му вратовръзка. Носеше огромни очила с плътни черни рамки. В началото се държеше дружелюбно към нас, но отношението му се промени, когато настоях да получа обяснение защо господин Именанд не присъства лично. Настойчивостта ми шокира любезните ни събеседници, но след като Мустафа прошепна нещо в ухото на господин Еминитес, той ме увери, че господин Именанд ще се присъедини към нас по-късно, но засега трябва да започнем без него. Всичко това не ми подейства особено окуражаващо.

Уалиф се прокашля:

— И така, господин Уорнок, както разбирам, вие заедно с Мустафа Сахеер, в партньорство с господин Именанд, искате да вземете терена на концесия за първоначален проучвателен период от три години, последван от двайсет и пет годишен период на експлоатация при стандартни условия. Това означава, че ще изплащате годишна такса за ползване на земята, както е упоменато в приложение четири, производствени бонуси, според приложение пет, държавни такси, определени в приложение шест и ще отделяте част от продукцията, според приложение седем. Както разбирам, вече е постигнато съгласие по първоначалната работна програма.

Господин Еминитес хвърли поглед към проектодоговора, който се намираше пред него. Лицето му бе непроницаемо, а и като се имаше предвид отсъствието на тайнствения ни благодетел, всичко това ми се стори много рисковано начинание.

— Ние, разбира се, не можем да предвидим какво ще бъде крайното производство — обадих се аз. — Но сме убедени, че резервоарът съществува и че ще успеем да го разработим.

— И как се нарича другата петролна компания, с която ще си партнираме? — попита Уалиф.

Двамата с Мустафа се спогледахме. Господин Еминитес оправи възела на вратовръзката си и после отвърна на английски с много силен акцент:

— Няма да има други партньори. Това е едно от условията господин Именанд да се съгласи да вложи такива значителни капитали. Освен това той настоява проучванията да започнат още този месец.

— Защо толкова бързо? — намесих се аз.

Питах се дали ще доживея да видя началото на работата.

— Господин Именанд не е никак млад и много би искал да види резултатите от капиталовложенията си.

— Това е твърде необичайно — отбеляза Уалиф. — Но египетското правителство се отнася с уважение към господин Именанд и значителния капитал, който е готов да вложи в този проект, освен това имаме пълно доверие на нашия приятел, господин Уорнок. Така че сме готови да приемем това условие.

Уалиф, който имаше голям опит в преговорите, беше известен с това, че изморяваше събеседниците си с обсъждането на безброй много подробности. Сега по лицето му се бе разляла усмивка и обичайната му арогантност бе заменена от нещо, което можеше да се определи като уважение. Отпуснах се на стола, опитвайки се да прикрия изненадата си. Кой всъщност беше този господин Именанд? Единствената информация, която бях успял да изкопча от Мустафа, беше, че е вложил огромни капитали по цялото Средиземноморие, от Испания до Турция, както и в Северна Африка и че през по-голямата част от живота си бе живял в Гърция. Притежаваше значително богатство и най-интересното беше, че нямаше никакви наследници. Тази информация не беше особено изчерпателна, но бях напълно наясно, че без поддръжката на „Гео Консалтънси“, нямаше да успеем да съберем достатъчно средства дори за първоначалните проучвания и че никога нямаше да можем да подпишем такъв изгоден договор. Така че нямах избор, трябваше да му се доверя напълно.

Изведнъж усетих, че атмосферата в стаята се промени. Господин Еминитес се бе изправил на крака и бе навел почтително глава. Останалите го последваха. Обърнах се. Зад мен, точно до вратата, беше застанал един слаб мъж.

— Оливър Уорнок. За мен е чест да се запозная с такава легендарна личност като вас.

Гласът на Именанд беше много дълбок, имах чувството, че басовите нотки отекнаха в цялото ми тяло. Той се приближи към нас, слънцето вече не го огряваше и успях да го огледам по-внимателно. Беше слаб, висок около метър и седемдесет, имаше тъмна кожа и много приличаше на либиец. Имаше фини черти на лицето, високи скули и дълъг, извит нос. Трудно ми беше да определя възрастта му, бих казал, че е някъде между петдесет и седемдесетгодишен, кожата му бе гладка и показваше, че полага доста усилия за себе си. Движеше се съвсем изправен, имаше царствена осанка и от него се излъчваше обаяние, каквото бях усетил само веднъж в живота си, когато бях представен на принц Фейсал. Беше безупречно облечен в скъп черен костюм, носеше цветна вратовръзка и подходяща кърпичка. Вратовръзката му бе прикрепена със златна игла с формата на щраусово перо. Този ексцентричен детайл подсказваше, че срещу мен стоеше човек, от когото можеше да се очаква всичко.