Т. Лърнър - Сфинксът

— В началото възстановките бяха съвсем наивни, безобидни опити да пресъздадем някаква автентичност. Но с годините исках да отидем и по-нататък. Бях убеден, че ако провеждаме ритуалите правилно , ще се сдобием с известна власт. Всичко можеше да стане съвсем истинско.

Той спря за момент и след това заговори шепнешком:

— Магьосничество. Един ден, без другите да знаят, замених овчето сърце, което използвахме в ритуала по претегляне на сърцето, с истинско човешко сърце.

— И чие беше това сърце? — попитах аз.

Не вярвах на ушите си, но мисля, че вече знаех отговора. Ашраф беше чул един писък.

— На един престъпник — откраднах го от моргата — отвърна Хермес и ме изгледа хладно.

— Отново ме лъжеш! Ти си убил човек, нали така? А освен това е имало и една млада египтоложка, чиито органи също са липсвали като на Изабела — казах, като си спомних думите на Деметриус.

— Това бяха благородни жертви! Важното беше, че дяволът промени всичко. Онази нощ, когато призовахме Сет, той се появи пред нас. Беше невероятно, изведнъж се бяхме превърнали в могъщи богове.

Хермес беше на ръба на истерията, в гласа му се долавяха маниакални нотки. Направих стъпка назад и се притиснах до решетката на вратата.

— Това е невъзможно.

— Невъзможно ли, Оливър? Та ти го видя с очите си.

Потреперих при спомена за огромната сянка, която се появи по стените на катакомбите. Хермес ме наблюдаваше с любопитство, под лустрото му на любезничене и раболепие се появи една съвсем чужда и студена личност.

— След този случай в групата ни настъпи разногласие — продължи да разказва той. — Вече не ставаше въпрос за дебат между учени археолози. Бяхме навлезли в много по-дълбоки води.

— Доколкото знам, Джовани е искал да използва ритуалите, за да унищожи политическите си съперници.

Хермес кимна.

— За известно време това вършеше работа. Не знам дали се дължеше на силата на молитвите отправени от толкова много хора заедно, или беше истинско магьосничество. След това Амилия напусна кръга ни и разруши всичко. Увлече и някои други със себе си, а останалите започнаха да преследват собствените си интереси.

— А Изабела?

— Тя бе готова на всичко, което дядо й поискаше от нея. Джовани беше първият, който в проучванията си попадна на данни за астрариума. За съжаление беше достатъчно глупав да сподели тези проучвания с Амилия Линхърст.

— Ами разкопките при Бехбейт ел-Хагар?

— Джовани ги организира. Всички бяхме убедени, че ще открием астрариума там. Тогава идеята на Джовани беше да го използва за политически цели, да защити стария политически режим в Египет, а заедно с това и богатството си. Така щеше да предотврати национализацията, извършена от Насър. Тогава си мислех, че е полудял. Сега знам, че не е било така. Нищо не открихме. Вместо това Амилия намери ключа Уаз, избяга с него и по този начин предаде всички ни. Джовани убеди Изабела да посвети научните си изследвания на астрариума. Когато по мой съвет тя се свърза с Ахмос Хафре, той без да иска даде нов импулс на работата й, като й разкри датата на смъртта й. Тя бе притисната от времето и затова успя да достигне толкова далеч в разкритията си.

— Разкажи ми нещо повече за датата на смъртта на Изабела — помолих аз, стискайки зъби.

— Ахмос Хафре беше най-великият астролог, който светът някога е познавал. Датата беше съвсем истинска.

— Но тя е била още дете, Хермес.

Усетих, че започнах да се вбесявам от безчувственото му отношение, от престъпното замесване на деца и от това, че бяха откраднали детството на Изабела.

— Детството е съвсем съвременно понятие.

В този миг не можах да се сдържа повече. Вдигнах юмрук, но ужасеният поглед на Хермес и нуждата да науча колкото се може повече ме възпряха да не го ударя. Той въздъхна облекчено и избърса потното си лице в мръсния ръкав на ризата си.

— Мосри ме излъга. Той проникна в групата ни и аз дори предположих, че и двамата се стремим към едно и също нещо. Аз уредих неговият човек да се качи на лодката, когато Изабела се удави. Не знаех, че работи за принц Маджид, докато не уби приятеля ти, австралиеца. Имаше намерение само да го разпита, но нещата се объркаха.

— Мога да те убия още в този момент — казах с пресипнал глас.

— Така или иначе съм готов да умра.

Хермес оголи мършавия си врат, сякаш очакваше да го удуша. Стиснах ръцете си в джобовете. Той отново вдигна яката на ризата си.

— Астрариумът е известен сред военния елит както в Египет, така и в Саудитска Арабия. Военните вярват в неговата мощ. В края на краищата се знае, че Александър Македонски е искал да го притежава, а Наполеон е изпратил хора да го търсят. Ако принц Маджид успее да се добере до уреда, това ще означава, че в този район ще настъпи истински хаос. Ще го използва, за да създаде такъв политически режим, в какъвто той би могъл да просъществува. И след това ще завземе властта. Моите желания са доста по-прости. Единственото, което искам, е безсмъртие — заяви той и се усмихна цинично. — Сега вече нямам нужда от него. Тук ще ме убият. Освен ако не успея да те убедя да се разделиш с астрариума.