Т. Лърнър - Сфинксът

Полицаят беше споменал, че йероглифът, изобразяващ Ба, е знак на някаква нелегална организация. Изабела, както и Хю Уолингтън имаха татуировка на Ба, което означаваше, че между тях вероятно е съществувала по-здрава връзка, отколкото предполагах. Бяха ли хората от снимката в Бехбейт ел-Хагар замесени по някакъв начин? Може би Енрико Силвио също беше част от нея. Но що за организация беше това?

Картинката, отпечатана на първата страница на менюто, привлече вниманието ми. Рисунката на жена, която имаше змии на главата си вместо коса, ми се стори позната. Спомних си главата на Медузата Горгона, която Изабела ми беше показала в съня ми. Освен нея на стената на килията ми бяха изрисувани още риба и бик. Къде ли можеха да се открият тези три образа заедно? Отново насочих мислите си към нелегалната организация. Дали Хермес…

— Господин Уорнок.

Вдигнах стреснато поглед. Адел, икономът на Франческа, стоеше до масата и ме гледаше тревожно.

— Търсих ви във вилата ви в Рушди и икономът ви ми каза, че най-вероятно ще ви открия тук.

Той погледна порезната рана над веждата ми и сниши глас:

— Отново ли ви разпитваха?

Кимнах.

— Беше доста неприятно, но можеше да бъде и далеч по-лошо. Предполагам, че към мен се отнесоха сравнително добре, защото съм европеец.

Адел хвърли нервно поглед назад и в мен остана усещането, че се притеснява да не го видят, че разговаря с мен. Направи ми знак да го последвам.

— Моля ви, нека да тръгваме. Безпокоя се, че госпожа Брамбила е напълно съсипана от мъка. Започва да губи разсъдъка си. Моля ви, трябва да дойдете с мен незабавно.

Франческа седеше в трапезарията, френският прозорец, който гледаше към градината, беше отворен. Въпреки че следобедът беше доста топъл, тя беше наметнала едно одеяло върху раменете си. Когато ме видя, по лицето й се изписа ужас и тя силно стисна ръката ми.

— Значи най-после дойде да си вземеш къщата?

Седнах на дивана до креслото, в което се бе разположила. Нямаше и следа от огромната власт и авторитет, които преди излъчваше. Вместо това приличаше на объркано дете. Представляваше наистина жалка гледка.

— Нищо не съм дошъл да взема, Франческа, нито имам намерение да те изпращам където и да било. Тук си на сигурно място — опитах се да я успокоя аз, протегнах се и помилвах ръката й.

— Аз съм виновна, Оливър, аз я убих. Всичко стана заради онази жена. Джовани беше глупак, че й се довери. Чуваш ли ме какво ти казвам, Джовани? — обърна се тя към празното пространство пред себе си. — Чуваш ли ме?

Страдаше от лека форма на деменция и от време на време губеше връзка с реалността.

— Коя жена? — попитах тихо.

— Англичанката, която помогна на Изабела да отиде в Оксфорд. Все кроеше нещо.

— Амилия Линхърст ли?

— Джовани я избра да му бъде върховна жрица… двамата разполагаха с толкова много власт, а след това тя провали всичко, абсолютно всичко… — Франческа започна да се поклаща напред-назад. — Тялото винаги ни изоставя, така че какво значение има всичко това? Горкото дете, вече е мъртво.

Предположих, че говореше за липсващите органи на Изабела. Наведох се към нея, вперих поглед в очите й и се опитах да я върна към действителността.

— Кой откара тялото на Изабела в моргата, Франческа?

— Мъжете, които работят в черквата ни, аз наредих така. Не исках да й правят аутопсия, но от полицията настояха.

— И колко време остана трупът й при свещениците?

Франческа като че ли отново изпадна в деменция.

— Никой от рода Брамбила не е бил кремиран. Нас винаги ни погребват, също като великите владетели на Египет. И оставаме завинаги безсмъртни чрез своите наследници. — Тя отново стисна ръката ми. — Изабела беше родена на изключително благоприятна дата. Съдбата я беше предопределила за велики дела. Беше избрана, ако можеш да разбереш какво имам предвид. Съпругът ми нареди да й направят астрологическа карта, той вярваше в тези неща.

Бръкнах в джоба на якето си и извадих снимката, направена по време на разкопките в Бехбейт ел-Хагар.

— Познаваш ли някого от хората на тази снимка? — попитах аз.

Франческа посочи Хю Уолингтън.

— Този мъж е идвал у нас няколко пъти още докато беше студент. Аз не го харесвах, но той боготвореше Джовани. Добрата съпруга никога не задава на мъжа си излишни въпроси. Бракът е конспирация, в която и двете страни са постигнали споразумение. Понякога се превръща в пародия — заключи тя с горчивина. — Ела, време е да те запозная със съпруга си.