Т. Лърнър - Сфинксът

— Значи искаш да бъда по-стриктен в методологията си, така ли? — попитах аз.

По лицето на Йоханес пробяга разочарование. Очевидно не бях отговорил на очакванията му. След това той отново възприе характерния си агресивен тон.

— Дали искам? — попита той и си намаза още една кифличка. — Мисля, че да, искам. Всички в живота търсим обяснения и най-лесни за разбиране са най-простите. А в края на краищата, какво съм аз, Оливър? Един търговец, на когото не му остава много време. А сега ти си вземаш цял месец отпуск. Искам само да те предупредя да не се изкушиш да направиш някоя глупост, защото договорът ми с теб е валиден още поне година.

Спомних си за думите на Бил Андерсън, че Йоханес изпада в ужас при мисълта, че мога да разваля договора си с него и да основа собствена компания. Не беше ли очевидно, че в момента се нуждаех само от малко почивка?

Една полицейска кола с включена сирена премина покрай нас и се отправи към „Пикадили“. Още една бомбена заплаха на ИРА, помислих си аз.

— Оливър, слушаш ли ме? — Носовият глас на южноафриканеца ме върна отново към разговора ни.

— Нищо няма да направя, Йоханес, обещавам ти.

— Добре, но имаме нужда от теб в Египет. Имаш две седмици да се върнеш там, това е най-многото, което мога да ти отпусна. Може би трябва да ти намеря добър психоаналитик, специалист по депресии вследствие на загуба на близък човек. Изглеждаш ужасно. Две седмици. Ако не се появиш дотогава си уволнен.

— Опитвам се да се справя — отвърнах аз. — Изабела остави някои недовършени задачи и ми е необходимо малко време за това.

Това беше типично английски начин да опиша ситуацията, в която бях изпаднал. Последва доста дълго мълчание.

— Така ли? Надявам се, че египетското правителство няма да погледне с лошо око на тези недовършени задачи. Знаеш колко време, усилия и дипломатичност ми трябваха, за да установя добри отношения с правителството, да не говорим за парите. Ако провалиш постигнатото, ще направя всичко възможно аз да проваля теб.

Започнах да се чувствам неудобно. Питах се дали Бил Андерсън е казал на Йоханес, че съм внесъл незаконно исторически артефакт в Англия. Опитвах се да не дам израз на страховете си и попитах съвсем невинно:

— Защо бих направил подобно нещо?

Станах и взех раницата си. Йоханес остана отпуснат в креслото си, не си направих труда да се ръкувам с него.

— Не се притеснявай, аз ще платя сметката — заяви той и се пресегна да вземе още една кифличка.

— Приятно пътуване към къщи, Йоханес.

Докато се отдалечавах, го чух да крещи на келнера да му донесе още чай.

Докато завивах в улицата, на която живеех, видях полицейска кола и линейка. Намалих, не бях сигурен дали трябва да продължа напред. На входната врата на кооперацията стоеше жената на Радж, Айша, и говореше с един полицай, който си записваше нещо в бележника. Видях, че Радж седи в линейката, а лекарят превързва ръката му. Спрях наблизо.

Когато излязох от колата, Айша бързо изтича към мен, беше много бледа и като че ли всеки момент щеше да се разплаче.

— Случи се нещо ужасно, Оливър! Крадци нахлуха в апартамента ти. Моят Радж е истински герой!

— Не съм никакъв герой — провикна се той откъм линейката. — Направих това, което всеки добър гражданин би направил. Но само да видиш какво е станало, Оливър. Истински ужас.

— Какво се случи?

Преди Радж да успее да ми отговори, един детектив се приближи към мен.

— Вие ли сте господин Уорнок?

Входната врата на апартамента ми беше открехната, няколко книги и кутията на фотоапарата ми я подпираха. Още преди да вляза, видях огромните поражения в апартамента. Спрях на прага и се поколебах, имах чувството, че някой е осквернил личното ми пространство.

— Според нас нахлуването в апартамента е станало около един часа следобед. Това е работа на професионалисти, никъде не са оставили пръстови отпечатъци и са претърсили всичко основно и ужасно безскрупулно.

Детективът, мъж на около четирийсет години, се държеше съвсем професионално, но примиренческият му тон ме подразни ужасно. Прескочихме една счупена рамка на фотография, захвърлена на пода. Изабела, облечена в сватбената си рокля ни гледаше изпод напуканото стъкло.

— Съжалявам за това, сър — каза той и вдигна снимката. — Доколкото разбрах, съпругата ви е починала наскоро?

— Удави се, беше нещастен случай по време на гмуркане. Случи се преди шест седмици в Египет.

— Сигурно ви е много трудно. А ето сега и това, върнали сте се в страната преди няколко дни… Кога по-точно, сър?