Т. Лърнър - Сфинксът

Погледнах нататък по боядисания в зелено коридор, нямаше абсолютно нищо, освен няколко забравени колички и един празен инвалиден стол. Може би всичко бе плод на въображението ми, но фигурата ми се беше сторила съвсем реална, а и все още имах усещането, че някой ме наблюдава. Върнах се в стаята.

Не можех да издържа да слушам равномерното дишане на Гарет, то създаваше илюзията, че всичко е наред, а всъщност той бе толкова далече от мен. Взех раницата, отидох в чакалнята и седнах в затъмненото помещение. Почти не забелязвах, че телевизорът на отсрещната стена работи.

Дочух водещият да споменава Египет и вдигнах поглед. Днес страната много често попадаше в новините, а аз бях доволен, че имаше нещо, което да ме разсее. Програмата, която вървеше в момента, беше „Панорама“ и в нея се дискутираха проблемите на Близкия изток, войната от 6 октомври 1973 година, както и нейното влияние върху израело-египетските отношения. Двамата университетски преподаватели, кореспондентът от мястото на събитието, египетският посланик във Великобритания и водещият Робин Дей ми напомняха на онези социалисти от студентските ми години, които си седяха удобно по къщите и говореха като типични представители на средната класа. В следващия момент Робин за моя най-голяма изненада представи Рейчъл Стърн. За миг имах усещането, че с живота ми настъпват странни промени, младостта и зрялата възраст се сблъскаха една с друга и времето вече не означаваше нищо.

Робин Дей изрече куп хвалебствия относно познанията на Рейчъл за политическите процеси в Близкия изток и след това й зададе следния въпрос:

— Садат дава ясен знак, че е готов да се помири с Америка. Смятате ли, че е възможно да се постигне мирен договор и с Израел?

— Според мен в следващите месеци Садат ще направи някои твърде неочаквани стъпки в този посока — отвърна Рейчъл, създавайки усещането, че е изключително умна и интелигентна. — Не трябва да забравяме, че той иска да изведе Египет на световния свободен пазар. Иска стабилност и възможности за развитие на търговията. В последните дванайсет месеца в страната имаше гладни бунтове, а нелесният преход от социализма на Насър към свободната икономическа политика на Садат създава напрежение в обществото. Не трябва също така да забравяме, че президентът Картър иска да остави името си като миротворец в Близкия изток, а Садат се вслушва в думите му. Разбира се, не трябва да забравяме и че в района съществуват много рискови фактори, като полковник Кадафи в Либия, който съвсем скоро издаде заповед всички египтяни, работещи в страната му, да я напуснат до първи юли или в противен случай ще бъдат арестувани. Да не забравяме и президента на Ирак Саддам Хюсеин, президента на Сирия Хафез Асад, както и други по-малки играчи. Като принц Маджид например, който е вложил цяло състояние в провала на мирния процес. От много години се носят слухове, че той би искал да дестабилизира Египет и да го превърне отново във феодална държава, начело на която да застане самият той. Маджид има някакви твърде мъгляви претенции за принадлежност към старата династия, управлявала страната.

— Така е, а ние наистина имаме късмет, защото можем да покажем кадри с принца, а знаете, че те са изключително малко.

На екрана се появиха неясни черно-бели кадри, на които се виждаха група мъже на един гол хълм. В центъра на групата беше кралят на Саудитска Арабия Фейсал, който се отличаваше с традиционната дреха, която носеше, а до него стоеше един млад мъж с брада, това беше принц Маджид. Встрани от тях имаше друг мъж, очевидно част от антуража на принца. Беше висок, с мургава кожа и лицето му ми се стори познато. В този миг излязох от транса, в който бях изпаднал. Придърпах стола си по-близо до телевизора, опитах се да разгледам лицето му по-внимателно, но записът не беше качествен. Изведнъж усетих силен прилив на адреналин, прилоша ми. Това беше същият човек, когото видях да говори с Омар в колата. Заплашителното му излъчване достигна до мен през времето и пространството и имах чувството, че отново се намирам в Египет, където ме заплашваха безброй неща. Стоях, вперил поглед в телевизора, чудех се каква е връзката. Този мъж ли бе платил на Омар да дойде с нас на лодката? Откъде можеше Маджид да знае за астрариума и проучванията на Изабела? Те ли стояха зад смъртта на Бари? Потреперих в тъмната чакалня, отчаяно се опитвах да събера всички парченца от информацията, за да мога да проумея цялостната картина. Едно-единствено нещо знаех със сигурност — всички следи водеха към мен.