Стивън Хънтър - 47-ият самурай

Младата Сакура игра блестящо.

Благодарение на добрите препоръки на лейтенант Йошида, пенсиониран служител в отдел „Убийства“ на полицията в Осака, изтъкнатият доктор Отова се съгласи да се срещне с Боб Лий Суогър. Ученият, с прошарена на слепоочията коса и елегантен, шит по поръчка костюм, владееше добре английски. Не беше чувал за лейтенант Йошида, но след като получи писмото, веднага се обади на хора, които го познаваха (а доктор Отова имаше добри връзки), и се убеди в благонадеждността на лейтенанта, който се оказа изтъкнат служител на реда, почти, легенда, и се бе заселил в Америка, за да бъде близо до дъщеря си.

Суогър и Отова се срещнаха в кабинета на учения в Токийския исторически музей, храм на античността с атмосфера на католическа катедрала, внушителен и тържествен, заобиколен от обширен парк в покрайнините на Уено. Ученият беше уредник на отдела за мечовете и специалист (със световна известност) по майсторите Бидзен от петнайсети век. Кабинетът му, съвсем логично, бе украсен с всевъзможни хладни оръжия: в остъклените шкафове блестяха остриета, представящи най-големите и най-паметните постижения на японското въображение в течение на повече от хиляда години. Музеят имаше една от най-добрите колекции в страната, само малка част от която бе изложена за посетители.

— Господин Суогър, ще пийнете ли малко саке?

— Благодаря, господине, но не. Алкохолик съм. Една глътка и вече не знам какво правя.

— Разбирам. Одобрявам самоконтрола. Така, лейтенант Йошида ми писа, че в Съединените щати са станали няколко кражби на мечове, оръжия за много хиляди долари. Имало е и убийства. Като западняк сигурно се чудите как може меч, изработен преди петстотин години за посичане на разбойници, екзекуции на изменници и разпаряне на собствения корем на притежателя му, да стане причина за убийство в наше време.

— Знам, че мечовете са произведения на изкуството. Могат да бъдат невероятно ценни. Това би могло да бъде достатъчен мотив.

— Значи се интересувате от пазара. Със сигурност обаче сте виждали хора да убиват за незначителни суми.

— За един долар. За един цент. За резки думи, за лоша шега, за евтини момичета. Мъжът е готов да убие за всичко.

— Виждам, че знаете доста неща.

— В този случай смятам, че има някакъв замисъл. Убиецът със сигурност разбира от мечове. Може би е колекционер или представител на такъв. Може да е смятал да поиска откуп за мечовете, както за отвлечено дете. Може би… не знам. Поразучих и знам, че най-скъпият от тези мечове може да струва двеста хиляди долара. Това оправдава ли такова престъпление?

— Може да е меч с историческа стойност. С потвърден произход и участвал в някакво паметно събитие. Това може да покачи цената му многократно. Така може да се сравнява с колта на Уаят Ърп.

— Колтът на Уаят Ърп бе продаден за триста и петдесет хиляди долара. Това са доста пари.

— Мечовете означават повече за японците, отколкото револверите за американците. Тук такъв меч може да струва десет пъти повече. Например около три и половина милиона. За толкова пари много хора биха убили.

— Да, но колкото по-известен е един меч, толкова по-трудно е да го продадеш. Някой може да открадне револвера на Уаят Ърп или дори „Мона Лиза“, но на кого ще ги продаде? Ето защо теорията за престъпление заради парична изгода не върви. Може някой да го е откраднал, за да му се радва, но… пак няма логика.

— За американец може би. Но за японец, да — изтъкна доктор Отова.

— Надявам се да разбера логиката. Ако не, значи просто нямам късмет. Трябва да намеря някакъв здрав разум в това, господине.

— Разбира се.

— Нека тогава да ви попитам нещо. Има ли един меч? Един-единствен, който да е като свещен граал? Може би заради майсторската му изработка, може би заради историческата му стойност, може и заради двете. Меч, който да съществува само в легендите. Съществуването му да не е потвърдено, но ако се появи, да разтърси Япония. Меч, който да е толкова важен, че… Ох, не познавам страната ви толкова добре, за да кажа, но меч, който веднага да донесе на притежателя си власт, престиж, внимание, нещо по-ценно от пари. Нещо, за което да си струва да убиеш.

— Да убиеш не просто един човек. Да убиеш цяло семейство. Това ли имате предвид? Жена, съпруг…

Суогър се облегна назад и с присвити очи погледна учения.

— Хъм. Явно разкрихте хитрата ми игра.

— Господин Суогър. Аз поддържам редовна кореспонденция по електронната поща с дружествата за изследване на мечове, с колекционери и музейни уредници в целия свят. Ако в Америка бяха убили няколко, за да откраднат ценен меч, щях да знам. От друга страна, преди няколко месеца един човек на име Филип Яно и семейството му бяха убити на няма и трийсет километра от мястото, където сме сега. Беше много странен случай, голяма трагедия. На следващата сутрин някакъв американец направил сцена на местопрестъплението, като твърдял, че подарил на Яно някакъв меч и той бил откраднат. В резултат е бил доста безцеремонно експулсиран. Разследването на убийството на Филип Яно е в задънена улица и вероятно нищо не е направено, сякаш определени висши полицейски функционери смятат, че е по-добре някои престъпления да останат неразкрити. Сега в кабинета ми седи американец, който се интересува кои мечове са достатъчно ценни, за да накарат някого да убие заради тях. Не ми беше трудно да направя връзката. Само не мога да разбера как успяхте пак да влезете в страната.