Стивън Хънтър - 47-ият самурай

— Той е убил Кира.

— Да. След като избили цялата охрана, намерили злия Кира скрит в един килер за въглища. Оиши го познал по възрастта му и белега на челото. Разкъсал дрехата му и намерил и другия белег — на рамото. Оиши му подал кинжала си, танто . Кира не бил самурай. Отказал. Оиши го обезглавил с един-единствен удар на своя уакидзаши , с който преди две години Асано бил разпорил корема си. Ето това е мечът, наречен Сепукуто на Асано или Обезглавителя на Кира, който би разбунил духовете в Япония. Какво е станало с него? Никой не знае. Знаем само, че е бил изработен стотина години по-рано от майстора оръжейник Норинага от Ямато.

— Разбирам.

— Не, не разбирате, защото не съм свършил разказа. Всеки би разбрал историята, която ви разказах. Преданост, кураж, насилие, справедливост. Вълнуващ разказ. Много интересно. Сега обаче идва онази част, която е типично японска. Като е станало с четирийсет и седмината ронини? Дали са избягали и са се скрили? Дали са отплавали за Китай или Корея и са сменили имената си? Не. Отишли под строй в храма „Сенгакуджи“, където бил погребан господарят им, измили главата на Кира и я дали на монасите. После се предали на шогуна и зачакали присъдата му.

Имало много спорове, но в крайна сметка на всички до един било заповядано да си направят сепуку и всички го направили. Ето това е типично японската част от разказа. Те го направили с радост. Това не е трагедия, историята завършва щастливо. Четирийсет и седмината получили заповед от шогуна да разпорят коремите си и в един ден била организирана истинска оргия от самоубийства. Ето защо ги помним. Ето защо всеки ден стотици посещават храма „Сенгакуджи“ тук, в Токио, отиват на гробовете им и палят тамян. Ето защо на четиринайсети декември се организира голям фестивал в памет на деня, когато Оиши отсякъл главата на Кира. Това е Мечът. Единственият. Меч, който по нищо не се различава от този, който държите.

Боб погледна оръжието.

— Възможно ли е да е бил скъсен някак, преработен през трийсет и девета и използван във Втората световна война?

— Няма причина да не може да се случи. Той изчезнал. Можело да е навсякъде.

— Как би могло да се провери?

— По формата на острието, структурата на грапавините и вида на хамона може да се определи периодът, когато е изработен; после, ако се е запазила достатъчна част от опашката, може да се види името на Норинага и гербът на Асано. Никой от другите ронини нямал меч на Норинага. Оиши носел двата меча на Асано — уакидзаши и катана — на бяла лента около кошираето . Само той имал меч на Норинага.

— Ако този меч попаднеше при вас, какво щяхте да направите с него?

— Обезглавителя на Кира е символ на самурайска чистота, който би донесъл огромна слава на собственика си. Намирането му ще бъде празник за цяла Япония. Аз бих го дарил на собствения ми музей, за да могат да го видят всички японци. Това би било подарък за нацията. Нацията щеше да се радва. Или поне по-голямата част от нея.

— Какво би направил с него човекът, който е убил семейство Яно?

— Не знам, господин Суогър. Не знам. Със сигурност обаче няма да го даде лесно. Господин Суогър, разбирате ли в какво се забърквате?

— Предполагам, че да.

— Имате ли план?

— Имам следа. Един полицай, за когото твърдяха, че бил експерт, е огледал меча на летището, когато го внесох в страната. Той е единственият, който го е видял. Имал е достатъчно време да вземе отпечатък от опашката на меча. Когато го оглеждах в Америка, мекугито беше залепено. Когато Яно разглеждаше меча обаче, щифтът излезе с лекота. Значи някой го е разглобил преди това. Може да е бил само полицаят на летището, който го държа цели три часа. Това е единственият път, когато съм го изпуснал от поглед. Той няма да иска да говори с мен, но толкова по-зле за него. Ще го издебна и според това, което науча, ще обмисля следващата си стъпка. Тя ще доведе до следващата и така нататък. Накрая ще открия кой е откраднал меча и ще си го взема обратно независимо на каква цена.

— Тези хора са опасни.

— И преди съм рискувал живота си.

— Да, предполагам. В армията.

— Точно така.

— Това е различно. Не е война, положението е много по-деликатно. Въоръжен ли сте?

— Не. Сигурен съм, че мога да си намеря пистолет.

— Да, но ако ви хванат без паспорт и с незаконно оръжие… Не ми се мисли какво може да ви се случи. Може би трябва да си наемете телохранител.

— Само ще ми пречи.