— Сакура сан — каза й спокойно той. — Знам, че е трудно, но това превъплъщение е важно. Вие сте зряла жена. Тялото ви се е развило, с прекрасни форми. Хубаво женско тяло. Очите ви излъчват интелект, красивото ви лице — знание, косата ви блести като коприна. Нашите гримьори са превърнали смайващата ви красота в нещо потресаващо. Вие сте като богиня. Слушате ли ме, скъпа?
— Да, оябун — виновно измънка младата жена.
— От прибързаността ви обаче виждам, че нещо липсва.
— Разбирам.
— Вие се притеснявате.
— Трудно е.
Трудно било. Сакура работеше в този бизнес от три години и беше звезда. Постоянно се снимаше, бе известна, на нея бяха посветени няколко списания и албума, можеше спокойно да се появи във всеки скъп ресторант в Япония. Шогунът бе инвестирал много пари в нея, беше платил за поправянето на зъбите й (преди имаше дупка между двата предни), изпращаше я при най-добрите дерматолози, маникюристи и педикюристи, нае треньор, който да развие мускулите на стройното й, изключително привлекателно тяло.
— Разбирам, че е трудно — каза той. — Шърли Темпъл не е била в състояние да го направи. Сандра Дий не го е направила. Някои дори смятат, че Джоди Фостър не го е правила. Това е най-трудното нещо на света. Само Джуди Гарланд е била способна да го прави безупречно и истински.
— Старая се много.
Ето какъв беше проблемът: В „Училищни курви“ 3, 9, 17 и 26 (последният стана истински хит на пазара!) Сакура винаги играеше жертвата. Справяше се отлично в сцените с групов секс; ролята на ученичка, която всички изнасилват, й се беше превърнала в специалност; смело навлезе в гейша мотива и много успешно се снима в сериала „Сладките рейнджърки“, където носеше полиестерен костюм с изрязани дупки, тъй че прелестните й гърди да се показват през цялото време, филмите й се продаваха в милиони копия. Гърдите й обаче бяха станали твърде големи и красиви, за да продължава да играе момиченце с плисирана поличка и плитки. Трябваше да стане зряла жена или изхвърчаше.
Това бе третият снимачен ден на „Учителката в черно“ и не вървеше никак добре.
— Може би е от прекалено старание, мила — нежно каза Шогуна.
— Притеснявам се заради пикселите.
Все едно да работиш без мрежа. Във всичките си други филми Сакура бе пикселирана — тоест при обработката на филмите половите органи на нея и на мъжете, с които играеше, бяха замаскирани на компютърна програма. Разбира се, това беше чисто психологически момент, защото на екрана всичко се виждаше, но някак си знанието, че най-интимните части на тялото й ще бъдат показани леко размазано, я освобождаваше и й позволяваше да играе с необуздания плам, на който толкова се възхищаваха режисьорите и милионите й почитатели.
В един момент на кариерата си като актриса обаче тя трябваше да се сбогува с пикселите и да навлезе в света на стопроцентовата голота. В Япония тези продукти, разбира се, бяха забранени с решение на Комисията по етика на филмовите продукти, но след като комисията бе подчинена на Японската видео асоциация (ЯВА), а Шогуна беше неин председател, тоест на практика диктуваше решенията й, той можеше необезпокоявано да продава такива продукти. Престъпността и полицията работеха за него. Трудно беше, но той го бе постигнал.
— Мила моя. Знаеш, че същността на чиджо е честността. Трябва да навлезеш в чиджо , да забравиш пикселите и да споделиш красотата си с цяла Япония.
Чиджо беше в основата на империята му. Думата означава „лека жена“ или „развратница“. Целият му бизнес се крепеше на мита, че във всяка кротка японка, тиха и учтива, работлива и скромна, деликатна и облечена с вкус, се крие един необуздан сексуален демон.
Шогуна първи го беше забелязал. Учителката, почитана и всяваща страхопочитание, бе централна фигура в японската култура и традиция — но въпреки това зад класическия й външен вид, сдържаността и гордостта се криеше развратница, която напада учениците си, малтретира ги сексуално, принуждава ги да сложат женски дрехи и буквално ги изнасилва във всевъзможни позиции.
Бе започнал с учителки, но бързо премина към други властни личности: стюардеси, секретарки, медицински сестри, активистки, дори за времето, когато актрисите позастарееха, бе измислил неочакваната категория „зрели домакини“.
Това беше златна мина. Парите течаха като река. Гладът за такива филми беше удивителен.
— Помисли така — каза той на младата красавица. — Ние си имаме нашия японски начин на живот. Чужденците, особено американците, искат да ни командват. Стремят се да променят начина ни на съществуване, да ни унищожат. Не с атомни бомби и войни, а със своята култура, грубия си, агресивен, невеж начин на съществуване. Ти, моя малка Сакура, трябва да се опълчиш срещу тях. Ти не си обикновена актриса, ти си самурай, войник на предната фронтова линия в битката срещу Америка. Разбираш ли, мила моя, защо е толкова важно да намериш в себе си този самурайски дух, да му дадеш воля пред камерата, да го разпространиш, да се превърнеш в истинска чиджо . Точно така, чиджо е самурай на плътта.
Читать дальше