Стивън Хънтър - 47-ият самурай

Нии водеше преговорите, защото Кондо Исами не показваше лицето си дори сред най-доверени хора, дори пред най-високопоставените от Братството.

Нии се срещна с шефа Отани в просторния му ъглов офис на петдесет и петия етаж на един небостъргач в западен Шинджуку. Помещението беше луксозно, както прилягаше на човек с положението на Отани: той имаше голяма власт в Кабукичо, управляваше над сто клуба. В организацията му работеха стотина от най-свирепите гангстери в цяло Токио, мъже, готови да умрат за него на мига. Притежаваше контролния пакет от акции в три хазартни асоциации, въртеше търговията с амфетамини в северно и западно Токио и контролираше над хиляда проститутки. Той самият беше убил доста съперници, за да достигне до сегашното си високо положение.

Беше му помогнало, разбира се, това, че в един момент по пътя си към издигането се беше сблъскал с амбициозния шеф на друга организация, който бил недосегаем и започнал ожесточена война срещу него. От това спречкване на Отани му бе останал дълъг белег, преминаващ от гърдите до едното бедро. Точно тогава се запознал — задочно — с Кондо Исами от Шинсенгуми. Само след седмица Исами се срещнал лице в лице с противника си, среща, на която той говорел през повечето време по простата причина, че от двете лица само неговото все още било на мястото си над врата.

Облечен с черен костюм, Нии се опитваше да не зяпа смайващата гледка към Токио, която се откриваше от прозореца на петдесет и петия етаж. Беше великолепна: двата небостъргача на градския съвет, легендарният хотел „Хаят“, дължащ славата си на един филм, пошлият хотел „Вашингтон“, от който Отани притежаваше известен дял.

— Мъж или жена? — попита шефът.

— Няма значение, оябун — отвърна Нии, използвайки уважителното обръщение.

— Кое има значение?

— Размерът. Той иска дебел човек. Иска да има много месо.

— Какво ти е на главата, младежо?

Лявото око на Нии бе подуто и не можеше да се отвори. Лявата половина на лицето му приличаше на голям грейпфрут, който е започнал да гние — със странни отсенки на мораво, мрежа от спукани капиляри и размазани зеленикавосинкави петна.

— Нямах късмет — отвърна Нии. — Не успях да се дръпна навреме.

— Надявам се, че който е дръзнал да удари такъв важен човек като теб, бързо си е платил за това.

— Така стана, оябун . Много скоро.

— Ти ли изпълни наказанието?

— Не, господине. Лично Кондо сан. Беше великолепно. Никога не бях виждал такава бързина.

— От Кондо сан ли си се научил да се биеш?

— Така мисля.

— Имаш голям късмет, че си срещнал такъв велик уакагашира толкова рано в живота си. Учи усърдно, кобун . Трупай знания и опит и бъди предан. Така ще се издигнеш или ще умреш славно.

— Благодаря, господине.

— Както и да е. Значи дебелак, а?

— Да, с голям корем. Сигурно разбирате защо.

— Естествено.

Отани, чието лице приличаше на маска кабуки , оформена така, че да изразява постоянен гняв, натисна едно копче и в стаята влезе мъж със скъп, шит по поръчка черен копринен костюм. Носеше очила с рогови рамки и косата му беше безупречно оформена. Поклони се дълбоко на своя работодател и духовен водач.

— Да, Отани сан?

— Искам жена.

— Разбира се, Отани сан.

— Не е необходимо да е хубава. Не е необходимо да е много способна. Всъщност по-добре да не е. Трябва, разбира се, да е от външните работнички. Да няма близки в тази страна. Жена без репутация, която не прави впечатление, така че ако нещата се променят, никой да не забележи отсъствието й. Трябва да живее сама, да работи нощем. Да няма лоши навици и да е абсолютно здрава.

— Има десетки подходящи. За съжаление никоя от тях не живее сама. Освен това по една от всяка група, понякога и две, са тайни информаторки на шефовете си.

— Разбирам. Добре тогава — намеси се Нии. — Кондо сан е склонен да поеме известен риск.

— Да, ако вдигнат врява, другите кокошки също ще бъдат заклани.

— В клуб „Марвелъс“ външните работнички са корейки. Те са по-едрички и са доста затворени, когато не са в клуба. Някоя от тях ще свърши работа. Кога трябва да бъде доставена, господине?

— Нии?

— О, колкото по-скоро, толкова по-добре. Господарят иска да проведе теста за острота, веднага след което ще започне реставрацията, а за това ще е необходимо доста време. Трябва да сме готови до декември.

— Чу ли?

— Да — отвърна момчето за всичко. — Ще ви дам името на момичето, работното време и информация за пътя, по който минава за вкъщи. Предполагам, че Кондо сан предпочита да се забавлява нощем. На тъмно нещата се уреждат много по-лесно. Нощта е наша.