Стивън Хънтър: 47-ият самурай

— Сър, когато японците ни видят, ще започне голяма суматоха. Те са корави копеленца и повярвайте ми, знаят какво правят. Ако очаквате войниците да си спомнят последователността от маневри, като се ръководят по ориентири на местността, много се лъжете. Планът трябва да бъде прост, конкретен, логичен и без много за помнене. В противен случай жълтите ще изпозастрелят нашите момчета като жаби върху плосък камък. Най-важното е да приближим проклетите огнехвъргачки максимално. На ваше място бих изпратил най-добрите ни огняри по тази клисура надясно… — Бяха в командния пункт на неколкостотин метра от мястото и гледаха една размазана карта. — … с един „Браунинг“ и един „Томпсън“ за подкрепление и под командването на най-добрия ви младши командир. Другото отделение ще стои като резерв. В същото време вие изскачате от базата и откривате стрелба. Създайте работа и на базуките. Амбразурите са тесни, но една добре прицелена граната от базука ще постресне жълтурите. Сър, може би ще е най-добре да изпратите мен да командвам отделението с огнехвъргачката.

Полковникът обаче бе предупредил: „Ърл, разбира се, ще иска да е на предната линия. Оставете го само да ви съветва, капитане. Този следобед ми трябва жив.“

— Ама… — опита се да възрази сега младият офицер.

— Сержант Тарски е способен войник — продължи Суогър. — Дайте му няколко души и да настъпят отляво. Ще вдигнат голяма пукотевица, а и момчетата в центъра няма да скучаят. Искам масиран огън за прикритие. Ще изведа отделението с огнехвъргачките отдясно. Японците сигурно са се сврели в закрити окопи, но ще ги открия. Знам какво да търся. С автоматичната пушка ще ги избием, преди да влезем в обсега им. Ще се приближим и ще ги доопечем, после ще подгреем и оная бетонна тенджера.

Кълпепър се подвоуми за минутка и осъзна, че този умен, корав, изперкал от служба селяк от някое забутано, никому неизвестно кътче на края на географията е адски прав, а неговото превзето самочувствие не означава нищо.

— Да действаме тогава, сержант.

Тежките картечници стреляха с трасиращи куршуми. Ярки бели комети прорязваха мъглата и прахта. През амбразурата вражеските войници не се виждаха, но присъствието им се чувстваше , как бавно се разгръщат в този хаос. Куршумите вдигаха облачета черен пясък.

— Там — извика капитанът и посочи.

Картечарят коригира мерника си надясно, цевта се завъртя върху сложния механизъм и оръжието се разтресе, хвърляйки празни гилзи. Трасиращите куршуми пронизаха въздуха и във вонящия на сяра дим за миг се появиха олюляващи се и падащи силуети.

— Господин капитан — извика някой от най-лявата амбразура.

Придържайки меча си, за да не дрънчи, капитанът изтича по свързващия тунел.

— Да?

— Господин капитан, Ямаки каза, че видял движещи се хора отляво. Само ги мярнал, точно срещу нашата позиция.

Помещението бе пълно с барутен дим, щипещ и смрадлив, дразнещ ноздрите и каращ очите да сълзят.

— Огнехвъргачки?

— Не видях, господине.

Е, логично. Американският командир не би изпратил хората си право срещу картечниците. Косматите изроди никога не правеха така; нямаха този кураж и не бяха готови да умрат. Жертваха живота си, ако се налага, но не копнееха да загинат. Славната смърт не означаваше нищо за тях.

Капитанът се опита да обмисли положението.

Щяха да се опитат да заобиколят или отляво, или отдясно. Той би пробвал отляво. Имаше повече прикритие, растителността беше по-гъста и бе по-трудно да се води директен огън, защото ридът беше по-стръмен. Най-голямата опасност бяха гранатите, но американците не се бояха от японските гранати, защото бяха твърде слаби и неточни.

Капитанът се опита да вникне в мислите на противника си. Представяше си белия мъж невъзможно едър, космат, с розова кожа. Може би приличаше на каубой или на призрак, но сигурно разсъждаваше логично. Горчивият опит на японците ги беше научил, че макар да нямат достойнство, американците са интелигентни. Не бяха нито глупаци, нито страхливци и сякаш не спираха да прииждат.

Отляво или отдясно? Той се досети за отговора: отдясно. Щяха да изпратят огнехвъргачките там, защото това бе по-нелогичното решение: имаше твърде малко прикритие, щяха да се натъкнат на окопите, но американците знаеха как да ги преодоляват. Изглеждаше по-опасно, но един умен командир би имал предимство, ако познава терена и действа решително.

— Ще взема мерки. Вие продължавайте да стреляте. Няма да виждате ясни мишени, само силуети. Стреляйте по силуетите. Бъдете самураи.