Стивън Хънтър - 47-ият самурай

— Не беше зле. Бавно, неиздържано, но още си жив. Да те пробваме пак.

С цуки , правият удар за пробождане, изпълнен със свити лакти, мечът на японеца се стрелна към лицето му като хищник, целещ се към очите, устата или гърлото му, и този път единственото, което спаси Суогър бе някакъв животински рефлекс, запазен може би още от динозаврите, който го накара да се дръпне назад, на сантиметър от върха на меча. Направи крачка вдясно и пробва страничен удар, йокогири . Преряза нещо, но се оказа само плат.

— Ау! — изръмжа Кондо, силно обиден, и гневът му мигновено се материализира в ожесточено диагонално кесагири , което Боб отби на косъм.

В следващия момент нещо твърдо го фрасна в лицето. Японецът, който нямаше достатъчно пространство да се дръпне и да използва острието си, просто се беше извъртял и го удари с ръкохватката, целейки да го зашемети, след което по-лесно да го довърши.

Суогър обаче още нямаше намерение да умира и се вкопчи в него, фрасна с глава лицето на японеца, което би повалило по-слаб човек на земята, но Кондо използва инерцията на удара, за да отскочи назад и да заеме отбранителна поза.

Двамата се втренчиха един в друг, задъхани, с разкървавени лица, търсещи слабите места на противника.

Кондо си пое леко въздух.

— Биеш се като селянин.

— Аз съм селянин — отвърна Боб.

Сега той опита цуки , бързото пробождане, но насочено по-ниско, към гърдите, с цел просто да прониже сърцето на врага си. Стори му се, сякаш му отне цял час. Мечът му прониза само въздуха, той се изтегли назад и направи заблуждаващо движение наляво, знаейки, че Кондо няма да използва същия трик и после да пробва удар надясно още първия път; частица от секундата по-късно противникът му рязко спря изтеглянето и нанесе нов удар отляво. Боб посрещна острието му, опита се да поеме силата на удара и да я обърне в своя полза, затова пристъпи напред, но макар че острието вече стърчеше зад него, той за момент забрави, че врагът му има две ръце, и сега с другата японецът го хвана за врата. Суогър се дръпна назад, остави се за миг Кондо да го дръпне, после се опря с едно коляно в земята и преметна противника си през рамо, като се подпря на собствения си меч.

Така успя да запази равновесие, но и освободи оръжието на японеца и докато се подготви за нападение, Кондо също бе готов; беше се претърколил ловко и отново се бе изправил сред облак от снежинки и с разрошена коса. Боб потрепери, опитвайки се да потисне за момент болката.

— Пак ме изненада. За две минути вече успя да ме разкървавиш, а още си жив.

Боб не отговори. Умираше от желание да опипа болезнената подутина под окото си и сега се налагаше да се бие срещу нов враг, освен истинския: възрастта, липсата на опит и страха си.

Пое си въздух, като се опита да не го прави много очевидно, и си припомни проповедите, които можеха да му помогнат.

„Луната като студен поток в огледало.“

Не. Не помагаше.

„Мисли си за секс.“

Лоша идея.

„Мисли си за косата, за плавните движения на острието в чистия въздух на Айдахо.“

Но докато се опитваше да мисли за косата, друго острие замахна срещу него, мощно кесагири , прекрасно изпълнено, може би най-съвършеното, което беше виждал, цялата сила на меча, съсредоточена в разцепващата въздуха якиба , и ако отново не беше извадил дяволски късмет, Кондо щеше да го разсече на две, от рамото до корема, разсипвайки всички тайни на тялото му върху снега.

Миг след това Боб отново скочи напред, пробва удар с глава, като в същото време се опитваше да спечели достатъчно пространство, за да забие собственото си оръжие в плътта на врага, но когато замахна към мястото, където бе стоял Кондо, японецът вече не беше там.

Боб се задъхваше.

Божичко, колко стар и изтощен се чувстваше.

— Страх ли те е вече? Виждам го в очите ти. Вече си се примирил с поражението. Чудесно. Мога да те довърша бързо. Няма да почувстваш нищо. Те просто падат, безмълвно. Досега не съм чувал някой да извика. За осем секунди кислородът в мозъка ти се изчерпва. Така и не успяваш да почувстваш болката.

Отговорът на Боб бе йокогири , насочено отляво надясно, изпълнено с церемониалния вик „Ай!“ , защото рязкото издишване в подходящия момент ускорява острието. Отново проряза само въздуха. По-дребен човек щеше да падне. Кондо се завъртя в нова отбранителна позиция, после пристъпи напред и на свой ред извиквайки „Хай!“ , с невероятна скорост нанесе диагонален удар срещу Суогър, който за щастие реагира навреме и отскочи напред. С мълниеносна бързина японецът демонстрира друг мощен удар, този път своя вариант на йокогири , отляво надясно, много по-елегантно от Боб, достоен да бъде заснет във филм. Върхът на меча му разряза ръкава на хакамата на Суогър и остави около двусантиметрова драскотина на ръката му. Боб подуши миризмата на собствената си кръв. Раната беше сериозна, имаше нужда да се зашие и за около час кръвотечението щеше да изсмуче силите му. Нямаше обаче засегнат важен орган, костта на ръката му не пострада, нямаше прекъснати нерви, просто адски болеше.