Уилям Дийл: Владетелят на Ада

— Слуша ли радиото? — попита той.

— Нямах време — отвърна Мордохай. — Никога нямам и секунда свободна преди сблъсък, знаеш го. Прекалено много работа имам.

— Наближава фронт.

— По дяволите, като гледам, по пътя идва цял фронт.

— Не ме слушаш, Морди.

— Чух те де, фронт…

— Доколкото разбирам, ще удари някъде към осем, осем и половина.

— И преди сме виждали фронтове, Т. Фронт не означава задължително дъжд.

— В Канзас вали. В едно градче на име Сидър Блъфс. Къде е това?

Мордохай повдигна рамене, отвори едно чекмедже и измъкна един пътен атлас. Прелисти го и когато откри Канзас, прокара пръст по пътищата и разклоненията.

— Ето го. Право на юг оттук е, някъде около… шейсет, седемдесет мили.

— И какво ти казва този облак прах, Морди?

Мършавият мъж се втренчи през прозореца и се загледа в облака, който се завихряше.

— Вятърът насам ли духа?

— Мамка му! Насам духа, точно от Сидър Блъфс.

— Сега ме слушай много внимателно. Тази вечер ще се молим за дъжд така, както никога не сме се молили. Ще се молим, ще пеем, ще танцуваме и ще протягаме ръце за дъжд. Искам да си зад мен, точно пред палатката. Ти си стар ратай, Морди, можеш да усетиш дъжда по въздуха. Ако идва насам, дай ми знак с дайрето. И ще протегнем ръце към небето, и ако дъждът наистина завали, Господи, те ще дадат всичко, което имат. По дяволите, ще смъкнат дори венчалните си пръстени.

Морди се приведе напред и засенчи очи с длан.

— Господи, идват поне двайсет-трийсет коли!

— Ама разбира се, Морди, това е парадът! — Брат Т вдигна ръце над главата си и гласът му зазвуча присмехулно. — Братя и сестри… молитвите ви ще се сбъднат… хак ви е… вижте шибаното шоу… и всичко това само за три въшливи долара. — Отпусна ръце и се изкикоти. — Страхотна сделка! Бизнесът на годината.

Колите, почти опрели брони една в друга, започнаха да влизат в поляната, която Хармън Джаспър бе определил за паркинг. Един нает за случая училищен автобус пристигна с тридесет и петима души от Божията църква от цели четиридесет мили. Имаше фургони и от други църкви в района. Един — черен, последен модел — спря близо до палатката и един млад мъж във военни дрехи слезе от него и приближи Джаспър. Разговаряха минута-две, след което фермерът посочи колата на проповедника. Военният отвори задната врата на фургона и слязоха още двама мъже — единият също във военна униформа, другият с тъмен делови костюм.

— Май някакви важни клечки ще ни почетат с присъствието си, братко Т.

Проповедникът присви очи над рамото на Морди. Виждаше само неясни форми.

— Виж какво искат.

— Веднага.

Мордохай посрещна двамата посетители, размениха няколко думи, после той пъхна глава през вратата.

— Двама господа от щата Монтана са дошли да си кажат няколко приказки с теб, братко Т.

Проповедникът взе Библията и седна на стола си.

— Да заповядат, Морди.

Мордохай ги въведе. Мъжът в униформата беше по-нисък, към метър и седемдесет, с изправена стойка и очевидно в отлична форма, с почерняла от слънцето кожа. Той смъкна кепето си, откривайки съвсем късо подстриганата си коса. Изражението му беше твърдо, както и стойката му; носеше знаци на полковник. Другият беше над един и осемдесет. Кестенявата му коса беше добре подстригана и оформена; лицето му носеше всички белези на човек с високо кръвно. Памучният му костюм свидетелстваше за дълги часове на кормуване. Въпреки жегата и двамата бяха сухи като пустинни скелети.

— Братко Трансгресор, казвам се Луис Грейнджър — проговори по-високият. — Моят приятел е полковник Шрак.

— В армията ли сте, полковник?

— Монтана Пейтриътс.

— Това футболен отбор ли е?

Грейнджър се изсмя, но полковникът не успя да долови хумор в забележката на проповедника и изръмжа:

— Щатска милиция.

— Прощавайте. Не разбирам нито от спорт, нито от милиция.

— Няма нищо.

Брат Т протегна ръката си между двамата и Грейнджър я пое. Полковникът се взря в забулените му очи, после огледа помещението много щателно. Не пое ръката на свещеника.

— Добре дошли в скромната ни църква — каза Т. — За приобщаване ли идвате? — После се усмихна. — Или може би искате… да направите дарение?

— Харесваме проповедите ви. Затова идваме, братко. Ти говориш на нашия език.

— Говоря на езика на Бог.

— Примесен с малко политика — изрече Грейнджър с усмивка.

— Моята мисия е да държа паството си информирано. Животът е поредица от избори, господа. Обичам да си мисля, че моите последователи разполагат с всички възможности.