Уилям Дийл: Владетелят на Ада

В края на отбивката към фермата беше сложена табела със следното съобщение:

Тази вечер в 7:30 ще се състои възраждаща среща

БРАТ ТРАНСГРЕСОР.

Пастор, Църква на Скитащия Христос.

„Да се подготвим за Второто пришествие“

Домашно приготвена вечеря, 3 долара.

6:00–7:30

Мордохай закрачи през спечената пръст, като се мъчеше да отлепи прогизналата от пот риза от гърдите си, и попита къде може да намери Джаспър. Посочиха му един нисък, доста набит мъж с щръкнала кестенява коса и кожа като пергамент. Ръкостискането му беше колкото енергично, толкова и откровено.

— Очаквам доста хора — изрече ентусиазирано той през нос. — Ще дойдат и от Норт Плат. Може да се съберат някъде към триста души.

— Е, това със сигурност ще ощастливи брат Т.

— Така ли предпочита да го наричат? Брат Т?

— Да.

— А вие сте?…

— Брат Мордохай.

Мордохай се извисяваше над Джаспър, висок и тънък като царевично стебло, с продълговато, тясно лице, остър нос и блестящи очи, които отразяваха залязващото слънце. Потта бе оформила едно тъмно петно отпред върху омачканата му бяла риза и други две под мишниците му; гледаше Джаспър и непрестанно отмяташе разрошената си коса от очите.

— Елате, искам да ви запозная с жена ми и дъщеря ми — каза Джаспър и поведе Мордохай към малката група жени, които подреждаха храната върху масите. — Ние се нуждаем от това възраждане, братко. Тая засуха е най-страшната, която си спомням. Вярата на хората се разклаща, когато нещата тръгнат на лошо. Моля се добрият брат да ни донесе благата си вест.

— Господ е чул молитвата ви, затова сме тук, братко Джаспър. Брат Т чу молитвите ви и ще се погрижи за вас.

— Аз и семейството ми сме щастливи, че добрият брат ще прекара нощта в дома ни. Но нямаме климатична инсталация, съжалявам. Само вентилатори.

— Колкото е по-горещо, толкова повече брат Т се чувства по-добре.

— Да славим Бог.

— О, да, да славим Иисус.

Морди бе паркирал зад палатката, колкото може по-близо, за да улесни максимално влизането на брат Т. Проповедникът седеше върху въртящия се стол близо до големия прозорец от едната страна на фургона. Бе се изкъпал и косите му блестяха като царевична коса. Беше облечен с дълъг до петите кафтан с цвят на пръст с избродиран на гърдите кръст и с дълги ръкави, вдигнати до лактите. Брайловата Библия беше в скута му. Държеше чепка грозде, вземаше зърната едно по едно, изстискваше ги и ги изсмукваше, обърнал лице към шумната навалица.

— И как стоят нещата с брат Джаспър? — попита той.

— Абсолютно изкукуригал. — Мордохай избърса потта от челото си и се тръшна срещу него. — Проклятие, слънцето е вече на хоризонта, а тук е същински ад. Надявам се да докараш малко дъжд тази вечер.

— Мога да го направя, заедно с моите приятели.

— Да ти кажа, ако тази нощ завали, утре като нищо можеш да осъмнеш губернатор на Небраска.

Брат Т се усмихна.

— Интересна забележка. По кое време е сблъсъкът?

— Джаспър ще вземе думата в седем и тридесет, ще направи едно малко подгряване и в 7:45 ще те представи.

— Добре. В девет трябва да сме свършили. Може и по-рано, стига да завали.

Мордохай се засмя.

— Разкажи ми за момичето на Джаспър. Видя ли я?

— Аха. Помага при сервирането.

— Опиши я — каза брат Т, все още обърнат с лице към шума.

— Не е твоят тип, Т.

— Опиши я!

— Не е много висока, няма и един и шейсет, светлокафява коса, светли очи, синьозелени, не мога да ти кажа точно. Няма и петдесет кила.

— Знаеш какво имам предвид — изръмжа проповедникът.

Мордохай се поколеба и заби поглед в пода.

— Ами… хубави, пълни гърди. Стегнато тяло.

— Как е облечена?

— Памучна рокля. Синя.

Брат Т се приведе към ухото на Мордохай и гласът му премина в шепот:

— Осветена ли е, Морди? Можеш ли да кажеш дали е осветена?

— По дяволите, не знам дали… мисля, че не. Малко градче, нали разбираш, и не е на повече от шестнадесет.

— Как е името на младия агнец?

— Пени.

— Пени. Красиво. И е лъскава като пени, обзалагам се.

— Изглежда доста умна. От тия, дето много четат Библията, да ти кажа. Цитираше нещо от Псалмите, но не си спомням точно какво беше.

— Прекрасно. А за майката какво ще кажеш?

— О, Господи, Т…

— Просто се интересувам от паството си, Мордохай.

— Е, тя определено не е твоят тип и определено е осветена.

Брат Т се изсмя.

— Защо не предложиш на младата дама да ми приготви нещо за ядене и да ми го донесе тук?

— Ааа, такова… Т… нещата ни вървят доста добре. Защо да си създаваме неприятности? Защо просто не…