Уилям Дийл - Владетелят на Ада

— И ще се превърне в кошмара на отдела ни по пъблик рилейшънс — добави Хукър. — Всяка вечер ще ни изтипосват по новините в шест часа. Той ще ви унищожи политически.

— Колко близо е Вейл до осигуряването на обвинителни актове срещу тези хора? — попита Пенингтън.

— Седмица, месец, кой знае?

— Дори и да ги осигури, кой ще отиде да арестува Енгстрьом и висшите му офицери? — ехидно каза Джеймс.

— Службата на съдия-изпълнителите няма необходимата екипировка, за да ги арестува. А Националната гвардия просто ще я накълцат на парчета там горе.

— По дяволите, и ФБР и СКТАОО не могат да се справят — изруга Рембранд. — Ако искаме да им развалим пикника, ще ни трябват рейнджъри и специалните части. Те знаят как да се справят с този проблем.

— Това значи…

— Значи нощен десант. Излитат с хеликоптери, спускат рейнджърите с въжени стълби в определени райони… — той посочи областите върху картата — … подкрепят десантите с тежкокалибрена стрелба от въздуха. Така ще контролираме ситуацията. Не можем да използваме парашутисти от ниска височина, ветровете горе са много силни и непредсказуеми. Жертвите могат да се окажат катастрофални.

— Господи, това ще накара Уейко да изглежда като детска игра — простена Хукър.

— Какъв друг вариант има? — попита Пенингтън. — Мога ли да се позова на закона Джонсън за военните сили, използван за ескалацията на войната във Виетнам? Или на законите за антитерористична дейност?

— Това е въпрос, който трябва да отправите към генералния прокурор, господин президент — каза генерал Джеймс.

Пенингтън се втренчи в стената и разтърка с две ръце слепоочията си. После попита Рембранд, който щеше да командва бойното съединение от специални части.

— Какви сили според вас се налага да използваме?

Рембранд погледна картата.

— Препоръчвам да използваме петстотин души при първата вълна. Да ги спуснем там, където започва линията на снега, с което ще разполагаме с предимство по височина. Ще ги подкрепим с още петстотин, щом сражението започне. Групите ще се насочват към най-горещите точки.

— Загуби в жива сила? — попита президентът.

— Щом проумеят срещу какво са изправени, ще започнат да се предават. Освен най-закоравелите.

— Не това имах предвид.

— Господин президент, ако нещата тръгнат гладко, бих казал… губим максимално сто души, срещу триста на противника.

— А ако не тръгнат гладко? — обади се Хукър.

— При най-лошия развой можем да загубим около двеста убити и ранени. Правя съотношението три или четири срещу един в наша полза. Зависи до каква степен са фанатизирани.

— До най-последната — отвърна Пенингтън. — Какво можеш да искаш от хора, на които само Армагедон и Апокалипсисът са им в устата?

— Започне ли боят, бързо ще си променят религията, сър — каза Джеймс.

— Какъв ужас — каза замислено Пенингтън.

— За цялата работа е виновен единствено Вейл с неговите дяволски заповеди за обиск — намеси се Хукър. — Той форсира Енгстрьом.

— Вейл си вършеше работата, Клод — каза Пенингтън.

— А мен не ме интересува причината защо. Това е въпрос от вчерашния ден. Имам да вземам решение и нямам на разположение и секунда.

Той се изправи, приближи се до картата и я заразглежда. После попита:

— Колко бързо можеш да се придвижиш, Джеси?

— За нула време можем да откараме необходимите части и екипировка на междинната база Травис. Стю е наредил на бойните части положение пълна бойна готовност. Ще затворим гражданското летище в Мисула, ще докараме бойните части със С-140 и ще откараме и хеликоптерите. Оттам до целта има само петнадесет минути.

Той погледна часовника си. Беше 7 и 51.

— Там сега е 5:51. Можем да закараме частите в Мисула до четири следобед монтанско време. Ще започнем десанта с падането на здрача. Времето е добро и няма луна. Ще го наречем операция „Сияйна броня“.

— Задействайте ги веднага и ги откарайте до междинната база за съсредоточаваш: на десанта каза Пенингтън. — Просто за всеки случай.

Уинстън, Монтана, събота, 3 часът и 47 минути следобед, монтанско стандартно време

Имението се намираше близо до градчето Уинстън, на двадесет мили източно от Хелена. Двуетажната сграда беше издигната върху едно хълмче над езерото Каньон Фери в подножието на планините Биг Белт. Беше оградено с висока тухлена стена. На входа имаше метална врата с две видеокамери.

— Предполагам, че не ни очакват — каза Шана Парвър.