Уилям Дийл - Владетелят на Ада

Шана Парвър избра този момент, за да се намеси.

— В този момент можете да получите разрешение за пускане под гаранция, макар и сериозно да се съмнявам, че ще се намери федерален съдия, който да се съгласи дори само да разгледа този вариант, като се имат предвид отправените ви обвинения. Ние, разбира се, ще се противим с всички сили на всякакъв опит да бъде наложено пускането ви под гаранция. Така че ще си изкарате в килията, докато бъдете осъден.

— Което може да се проточи и година или повече, ако гледаме как тукашните съдилища разглеждат делата — добави Вейл.

Файърстоун извади от кошчето смачканата заповед, разглади я с длан и я сложи на бюрото. После извади друга заповед от джоба си и я сложи до първата.

— Това е заповед за обиск на дома ви, кантората ви, банковите ви сметки, колите, всичко — каза Парвър. — Всичко, което още не сме проверили законно например телефонните ви разговори, данните в компютрите и така нататък. Ще претърсим дори училищното гардеробче на сина ви.

— О, той ще стане героят на училището — изсмя се Грейнджър.

— Добре, дръжте се като наперен петел, но поне се опитайте да ме разберете — каза Вейл. — Точно сега, в този момент, имате последния шанс да сключите сделка. Това е мое дело, господин Грейнджър, и аз работя така. Искате да сключите сделка, дърпате си ръката от телефона. Искате да се пишете герой, на когото не му пука от нищо… — Той пусна ръката на Грейнджър. — Изборът е ваш.

Вейл се отпусна на стола си и зачака. Грейнджър вдигна слушалката и се втренчи в шайбата. Загледа се във Вейл, после в Парвър, после пак в шайбата. Върху горната му устна изби пот. Той отпи от уискито, после бавно протегна ръка и започна да избира с показалеца. Парвър се изправи, протегна се над бюрото и натисна вилката.

— Вие, изглежда, не слушате какво ви се говори — каза тя. — Нещата стоят така. Ние официално ви арестуваме. Прочитаме ви правата. Щракваме ви белезниците и ви откарваме в центъра на града, където ще ви вземат отпечатъци и официално ще ви бъдат представени обвиненията, и едва тогава ще имате правото да се обадите по телефона. — Тя внимателно издърпа телефона под ръката му и го сложи в скута си. През това време Файърстоун извади чифт белезници и ги сложи на края на бюрото.

— Тези обвинения са просто нелепи — нервно каза Грейнджър.

— Познавате ли Дуайт Улф?

— Името ми звучи познато.

— Естествено. Нали разговаряхте с него преди три часа. Той ви се обади от Хелена.

— Просто грешка.

— Не, вие разговаряхте пет минути. Защо ви се обажда?

— Нямам представа.

— Той работи за вас, господин Грейнджър. Той е главен счетоводител в банката, която контролирате. Всъщност кантората ви е в една и съща сграда с неговата.

— Не мога да познавам лично всеки, който работи за мен…

— Двама от нашите сътрудници разговаряха много ползотворно с него този следобед.

Грейнджър гледа няколко секунди Вейл, довърши питието си, изправи се и си наля още едно.

— Улф е най-обикновен счетоводител, той не може да знае всичко.

— Вие сте банката, господин Грейнджър. Вие сте банката и двигателят на пропагандата, и перачът на пари за награбеното от банковите обири, включително тройния обир в Монтана и обира на бронираната кола в Сиатъл, при който четирима пазачи са били убити абсолютно хладнокръвно. Вие също така сте действали като агент по продажбите на оръжия и друго държавно имущество, откраднато при въоръжени грабежи на територията на щата.

Грейнджър се изкикоти, но показната му смелост започваше да се пропуква.

— Глупости — каза той. Вие сте се побъркали.

— Няма мърдане, Грейнджър — каза Вейл. — Замислянето на конспирация води до същата присъда, както и физическото й осъществяване. Вие сте онова, което наричаме свързващото звено. Вие свързвате четири църковни бригади с Форт Яхве. Те са четири самостоятелни единици под чадъра на Светилището, а това автоматично препраща случая към РИКО, което означава, че можем да арестуваме всеки замесен в случая, всеки, който е знаел, че тези събития ще се случат, и е извлякъл от това някаква печалба.

— Вие сте запознати със спецификата на РИКО, нали, господин Грейнджър? — каза Парвър. — Това значи да изгубите всичко това — тя направи широк жест из стаята — и да свършите в Койот Флатс с присъда, чийто брой години е двуцифрено число.

— Или?

— Или можете да потвърдите това, което ни каза този следобед господин Улф — каза Вейл. — Той казва, че вие сте измислили пирамидалната схема за пране на пари. Също така казва, че идеята да скриете парите от тройния обир в депозитните сейфове е била ваша.