Уилям Дийл - Владетелят на Ада

— Надявам се — каза Вейл. — Обожавам изненадите.

— Искаш да кажеш, когато започнат да се потят и адамовата им ябълка почва да подскача.

— Точно.

— И когато си нямат и представа за кое престъпление си ги настъпил?

— Аха.

Вейл спря пред вратата и един мрачен здравеняк в камуфлажен костюм се приближи до колата. Вейл му показа документа си за самоличност.

— Казвам се Вейл, заместник генерален прокурор на САЩ. Това е моята служителка Шана Парвър. На задната седалка е Сам Файърстоун, съдия-изпълнител от САЩ, а в колата зад нас се намират четирима агенти на ФБР. Отворете, моля.

Мрачният здравеняк ги огледа и каза:

— Ще позвъня в къщата.

Вейл му подаде заповедта за обиск, която Майер бе успял да издейства само преди час.

— Не е необходимо. Просто отвори вратата, приятел. Не ни карай да трошим бравите с изстрели — не съм любител на историите в стил Дивия запад.

Пазачът подъвка за момент долната си устна, после задейства бравата дистанционно.

— Благодаря — каза Вейл.

Минаха през вратата и поеха по алеята към къщата, следвани от колата на ФБР.

— Веднага ли ще го арестувате? — попита Херълд Елингтън, шефът на екипа на ФБР, когато спряха.

— Надявам се първо да си поприказваме малко. Вие заемете позиции.

Елингтън свали от колана си чифт белезници и каза:

— Ще ви потрябват. Това е стандартна оперативна процедура.

— Благодаря — каза Вейл. — Сам ще има честта да го направи. — И тръгна към вратата, последван от Парвър и Файърстоун.

— Само ме слушайте — каза Вейл. — Някои неща ще ги импровизирам на момента, така че не се стряскайте, не се чудете.

— Никога не се стряскаме — каза Парвър.

Натиснаха звънеца и друг здравеняк в защитен костюм отвори вратата.

— Господин Грейнджър, моля? — каза Вейл.

— За кого да доложа?

Вейл му показа удостоверението си за самоличност.

— Мартин Вейл, заместник генерален прокурор на САЩ.

— Ще видя дали е тук.

— Просто ни отведи при него, иначе ще го открием сами — каза Файърстоун.

Влязоха във фоайето, изтиквайки здравеняка от пътя си.

Грейнджър бе във всекидневната. Беше висок и червендалест, с оредяваща кестенява коса и корем, който вече започваше да свидетелства за хубавия живот на собственика си. На млади години сигурно беше бил хубавец, но лекият живот бе изгладил чертите му и бе прогонил блясъка от очите му. Носеше джинси, карирана вълнена риза и каубойски ботуши.

— Господин Грейнджър? — попита Шана Парвър.

— Да, какво обичате?

— Луис Грейнджър, аз съм Мартин Вейл, от кабинета на генералния прокурор на САЩ — каза Вейл, прекосявайки стаята. — Това са Шана Парвър, обвинител от кабинета ни, и съдия-изпълнителят Файърстоун.

Грейнджър погледна удостоверението му за самоличност и се усмихна.

— Значи така изглеждали тия неща. Какво ще кажете за едно питие? — И без да дочака отговор, отиде до бара в ъгъла, наля си два пръста „Уайлд Търки“, пусна една бучка лед и го разбърка с пръст, който след тона облиза.

— Не, благодаря отвърна Вейл.

— И така, за какво става дума? Да не би Федералната комисия по комуникациите нещо да ми е сърдита?

— Това си е грижа на Комисията — отговори Вейл, докато Грейнджър ги въвеждаше в кабинета си, който гледаше към езерото и планините. Под широките прозорци се виждаше басейн. Грейнджър седна зад махагоновото си бюро и им махна да се разполагат по столовете.

— Сигурно е особено приятно да пътувате с такава прекрасна млада дама като госпожица… как беше, Парлър?

— Парвър — каза Шана. — Шана Парвър.

— Що за име е това? — попита той с усмивка, граничеща с подигравателно ухилване.

— Моето име — отвърна студено тя. — Вашето е Луис Грейнджър, нали?

— О, мисля, че това вече го минахме — каза той и се изсмя.

— Добре… — каза тя и извади от чантата си един лист.

— Това е за вас.

И му връчи заповедта. Той й хвърли поглед и захиленото му изражение в миг изчезна, заместено от студен, съсредоточен поглед. После показната му смелост и подигравателното му изражение се завърнаха.

— Убийство, конспирация, кражба на държавно имущество, пране на пари. Брей, брей, забравили сте само превишената скорост и неправилното паркиране. — Той смачка заповедта и я хвърли в кошчето за отпадъци. — Мисля, че трябва да извикам адвоката си. — И посегна към телефона.

Вейл сложи ръката си върху неговата и го спря.

— Първо на първо, ние само доставяме заповедта — каза той. — Второ на второ, не сме ви прочели още правата. Трето, докато не сте формално арестуван, вие все още не сте обвинен в нищо. Бихте ли желали да си поговорим за това преди минем процедурата, или ще се обадите на адвоката си от ареста, където с вас ще се отнасят като с всички останали затворници, докато не ви изправят пред съда?