Уилям Дийл - Владетелят на Ада

— Как го е прекарал през детекторите за метал?

— Не знам и не ме интересува. Просто следете сака.

Мъжът крачеше небрежно по бетонната писта към двумоторния самолет.

— Всички внимание! — изкомандва Хардистан.

Туни отиде право при самолета и спря до крилото. Огледа се. Не знаеше, че е идентифициран. Чувстваше се сигурен и спокоен. Метна чантата на крилото и се качи в самолета. Агентите на пистата се правеха, че не го забелязват.

— Простреляй го, когато посегне за чантата — каза спокойно Хардистан на снайпериста.

— В главата ли? — попита снайперистът.

— Където искаш — каза Хардистан, — но да е мъртъв.

Удбайн извади ключ, отключи вратата и я отвори.

После бавно се извърна и огледа всичко наоколо, проверявайки дали някой не го наблюдава. Докато посягаше към чантата, погледът му падна върху втория етаж на сградата на чакалнята. Той застина и присви очи.

Дали имаше там някой?

Пламъчето в тъмния прозорец му напомни светулка. В следващия момент куршумът го прониза в гърдите и Удбайн се стовари по гръб върху седалката на самолета, с крака, разперени върху крилото.

Хардистан го наблюдаваше през бинокъла.

— Простреляй го още веднъж за по-сигурно — каза той.

— Той е мъртъв, сър — каза Брандън, изправи се и прибра карабината си в калъфа.

— Браво, Брандън, няма да те забравя — каза Хардистан, свали радиошлема си и излезе от офиса.

Пийквю, Монтана, събота, 9 часът сутринта, монтанско стандартно време

Абел Стенър, бившето ченге от Чикаго, който бе станал довереник, приятел и партньор на Мартин Вейл, беше един от най-интуитивните детективи, които Вейл бе познавал. През десетте години, докато Вейл беше адвокат, двамата се бяха сблъсквали много пъти в съда. Всеки от двамата уважаваше таланта на другия.

Най-знаменитият им сблъсък бе станал, когато Вейл успешно бе защитил Аарон Стемплър за накълцването на католическия архиепископ на основанието за невменяемост, доказвайки, че подзащитният му страда от раздвояване на личността и не е отговорен за действията си. След приключването на процеса обаче Вейл бе разбрал, че Стемплър е изиграл всички, включително и него.

Впоследствие Вейл бе станал главен прокурор на Чикаго и изведнъж бе открил в лицето на Стенър силен съюзник. Когато Вейл бе събрал Дивата банда, Стенър бе станал техният учител. Любимият му ученик беше Дърмот Флахърти — хулиганът, решил да стане адвокат.

Флахърти бе научил уроците си добре. Стенър подхождаше към всяко престъпление студено и пресметливо, като често часове наред изучаваше мястото на престъплението, опитвайки се да погледне през очите на престъпника. И тъкмо това беше методът, който Флахърти използва при изследването на трите едновременни банкови обира в Монтана. Банковите служители го гледаха любопитно, докато седеше спокойно и наблюдаваше всеки аспект на работата им. Той беше любезен с тях, но не задаваше никакви въпроси. Просто седеше и гледаше.

Докато Бен Майер следваше теорията си, че малката щатска верига от банки пере незаконно придобитите средства на Светилището, Флахърти се интересуваше повече от факта, че никой не е видял грабителите да излизат.

В събота сутринта след трагедията в Бад Рапидс и нападението на Туни срещу вилата на Вейл, притиснати от нуждата на Вейл да търси обвинителен акт срещу милицията, Майер и Флахърти се върнаха в банката в Пийквю, този път с Джим Хайнс. Бяха решени да открият човека, отговорен за перачния механизъм. Докато Хайнс и Майер изучаваха регистрациите в банковия компютър, Флахърти зае обичайната си позиция пред затворената банка и продължи да я изучава. Беше съсредоточен и търпелив, също като своя учител.

Майер беше убеден, че парите, придобити чрез обири и незаконни сделки с оръжия, наистина са обработвани пирамидално, но му се налагаше да изследва всички банкови депозити, трансфери и разплащания, за да открие как точно е извършено всичко.

Хайнс, бившият хакер и сегашен компютърен експерт на ФБР, беше дошъл с тях, за да им помогне. Разрешенията за обиск, които бе осигурил Вейл, им позволяваха да разучат специфичните регистри на няколко от принципалите на Светилището, но не им даваха достъп до всички банкови транзакции. Без този достъп Майер беше с вързани ръце. Беше сигурен, че има специална програма, която да разхвърля големи депозити в брой върху няколко сметки, като по този начин ги укрива от очите на Службата по контрола върху данъците и приходите, но не можеше да го докаже.