Уилям Дийл - Владетелят на Ада

— Летището — каза той на шофьора.

Беше изненадан, че Магьосника познава толкова добре летището на Оклахома Сити. Простото съобщение на Авраам гласеше: „Магьосник. Утре ще направя сбирка на летището на Оклахома Сити, от десет сутринта до обяд. Надявам се да се видим. Рибаря.“

Отговорът не беше по-сложен или по-дълъг: „До Рибаря: Чакалня Две. При Броген. Десет сутринта. Магьосника.“

„При Броген“ беше ресторант с бар, кой гледаше към прохода на чакалнята. Авраам седна на бара и си поръча диетична кола. Телефонът иззвъня и барманът вдигна слушалката, слуша няколко секунди и после захлупи микрофона с длан:

— Някой тук на бара да се казва Фишърман?

Авраам вдигна ръка.

— Аз съм.

Барманът му подаде портативния телефон.

— Благодаря — каза Авраам. После каза в слушалката:

— Тук е Симон Петър.

— Не споменахте, че сте сляп.

— Просто не стана дума.

— Тръгнете през чакалнята наляво. Проход С е вторият отдясно. Там в момента няма никой, загдето полети за този терминал ще има чак след два часа. Идете в дъното на чакалнята. Там има редица столове. Избройте шестата редица седалки и седнете. — И телефонът замлъкна.

Авраам сложи два долара на бара, благодари на бармана и тръгна. Вървеше близо до стената от дясната страна, преструвайки се, че опипва пътя с бастуна. Когато стигна до Вход С, последва инструкциите на Магьосника.

Умно. Шестата редица гледаше към стената. Никакви прозорци, никакво отражение. Той седна и зачака.

От другата страна на залата Удбайн проследи как слепецът опипва пътя си. Имаше бакенбарди до брадичката и беше облечен в черно и сиво. Удбайн навлезе в зоната на прохода, намери седалката и седна, после изчака две или три минути. Никой не следеше Симон Петър, който премина през прохода и зае място точно зад Удбайн. Удбайн отвори брой на „Ю Ес Ей Тудей“, като го вдигна високо, за да затули лицето си, но така, че да вижда над горния му ръб.

— Аз съм Магьосника — проговори Удбайн с нисък глас.

— Симон Петър — отвърна Авраам, после добави: — Рибаря, ако познавате Библията.

— Изглеждате ми като мормонски проповедник.

— Не, аз съм обикновен баптистки свещеник.

— Не исках да ви обидя.

— Не сте ме обидили. Някои от най-добрите ми приятели са мормони.

— Защо избрахте Оклахома Сити за срещата ни? — попита Удбайн.

— От отдавна исках да дойда тук. Исках да се проникна от изумителната атмосфера на майсторството и професионализма.

— Майсторство и професионализъм, как не! Той е осрал царски цялата работа. Така става, когато се, изпраща аматьор да върши работата на професионалист. Лайняно планиране с абсолютно никакво измъкване.

— Е, аз поне извлякох определена наслада от присъствието си там, само като си представях как се е случило. Как само за секунди се срутва половината сграда. Целият този хаос. Сирените вият, хората пищят, мирисът на взрива. Още веднъж си го преживях в представите.

— Вие сте болен човек, отче.

— А вие не сте ли?

— Аз съм бизнесмен. Ако нямаше търсене на услугите ми, щях да си продавам железарията, за да си вадя хляба.

— Получавате наслаждение от това?

— Що за въпрос, по дяволите?

— Просто бях любопитен. Вие сте изключително ефикасен. Предполагам, че човек, толкова добър в занаята си, трябва да получава наслаждение от работата си.

— Извличам определено удовлетворение от нея. Колкото по-трудна е задачата, толкова е по-приятно изпълнението. Не вземам всякаква работа, както знаете. Обичам мисълта, че с това, което върша, допринасям нещо за обществото.

— Възхищавам се на рационализма ви.

— Нека ви кажа нещо. Не споделям възгледите на Генерала. Армията ми даде хляб и ме научи на занаят, и то както подобава. Нямам нищо против правителството. Но ако Генерала иска нещо да се направи, аз го правя. Дължа му го. Винаги ще му го дължа.

— Лоялността е възхитителна добродетел.

— Вие не сте ли лоялен към него?

— Споделям доктрината му.

— Искате да ви пръснат задника нейде из шибаните монтански планини ли?

— Нещата може и да не се развият по този начин.

— Да, знам. Всички ще почнете да се укривате по планините и да правите партизански набези върху супермаркети и бензиностанции, и ще бесите съдии, и ще разстрелвате горски надзиратели.

— Това ще събуди нацията. Нещата в тази страна трябва да се променят. Не можем да оставим негрите и евреите да я закопават в калта.

— Аз не се оплаквам, отче. Нещата ми вървят много добре. Мога дори и да се пенсионирам.