Уилям Дийл - Владетелят на Ада

— А тънките линии по цялата планина?

— Това е тел. Гледайте горния ляв квадрант на екрана ви.

— Разбрано.

— Това е група от четири или пет души около едно дърво. Прокарват тел. Нашият профил сочи, че е тел-бръснач. Долният ляв квадрант. Един мъж явно заравя експлозивно устройство, вероятно мина „Клеймор“ или дори „Танцуваща Бети“.

— Господи! — възкликна Пенингтън.

— Има доста от тях и от другата страна на планината — обади се Ехо Едно.

— Ясно. Те са навсякъде по терена.

— Изключи това дяволско нещо — изръмжа Пенингтън.

Хардистан изключи видеомагнетофона.

— Тази вечер е още по-оживено. Още нямаме броя по растера, но е някъде в рамките от шестстотин до седемстотин души. Използват палатки за оцеляване в особено трудни условия в наблюдавания район, като спят и работят на смени. А в спалните помещения има разквартирувани почти триста души.

— Какво правят там, по дяволите? — попита Хукър.

— Окопават се. Нощем прекарват войниците си с училищни автобуси и фургони. Правят го непрекъснато, откакто претърсихме форта и им предявихме документите за обиск.

— Какво мисли да прави, по дяволите?

— Да защитава територията си. Това е месечното им тренировъчно занятие. Обикновено се провежда със седемдесет и пет до сто души.

— Нека се опитат — изсумтя Хукър. — В началото на осемдесетте Орденът изпрати декларация на Конгреса, с която обявяваше война. Бюрото елиминира Гордън Кал, изпрати водача им, Уейн Снел, на електрическия стол и пъхна двадесет и четирима души от техните в затвора с доживотна присъда. И това беше краят на Ордена.

— Орденът имаше по-малко от стотина членове, Клод — каза Хардистан. — Тук става въпрос за няколко хиляди обучени войници, като в района вече има съсредоточени много от тях, вероятно въоръжени с автоматично оръжие, гранатомети, противотанкови оръжия, ракети земя-земя и земя-въздух, мини и три-четири тона — тона, Клод — С-4.

— Господи, това достатъчно, за да хвърли във въздуха град като Мисула — възкликна Пенингтън.

— Точно така. Те също така са събрали огромен запас от амоняк — закупуват и трупат амониев нитрат от две или три години. Всеки фермер от Светилището си купува непрекъснато.

— Който може да бъде разхвърлян и укрит по цялата територия на щата — каза Кастен.

— Точно.

— Можем ли да ги провокираме? — попита Хукър.

— Ако Вейл не ги провокира, когато им предяви заповедите, не знам какво друго би могло да ги провокира.

— Какво искаш да кажеш? — попита Кастен.

— Какво ще кажете за нападението върху конвоя? — продължи Хукър, пропускайки въпроса й покрай ушите си. — Убийство на американски войници от засада. Това не би ли могло да се счита като акт на война?

— Не можем да докажем, че са били те. Ние сме сигурни, че са били те, но не можем да го докажем — каза Хардистан.

— Да има някакви следи от камиона? — попита Кастен.

— Не. Прочесахме целия планински масив с хеликоптери, оглеждахме мястото със спътници, АУАКС и пеш. Според мен едва ли ще го открием някога. Но знаем със сигурност, че имат АТ-4, 66-милиметрови противотанкови пушки 72-Е5, ракети „Дракон“, „Стингър“, М-16 и достатъчно боеприпаси и ракети да започнат Трета световна война. И всичко това е разхвърляно и укрито из планините.

— Той ще трябва да направи първата крачка — каза Хукър.

— Господи, обири на банки, складове с оръжия, убийства на хора… ако това не е първа крачка, какво би могло да бъде? — изрева Пенингтън.

Никой не се обади.

— Дейв, направи ми една услуга, донеси ми едно — помоли Пенингтън един от охраната и извади пура. — Извинете ме — продължи той. — Забавлявах юнаците с дебелите джобове цели четири часа, без да запаля. — Докато той палеше пурата си, агентът му наля пълна чаша уиски, пусна две кубчета лед, наля вода от чешмата и я връчи на президента, който му кимна с благодарност.

— Имаме нужда от случай, по който да го сгащим с неопровержими доказателства, преди да мобилизираме съответна бойна част, да го обкръжим и да го принудим да се предаде заедно с хората си и оръжията — каза Кастен.

— Да го обкръжим ли? — възкликна Хардистан. — Той е минирал дяволските си планини, опънал е навред тел-бръснач и се е обградил с обучени до съвършенство на партизанска бойна тактика хора. Дори да вкарам всички агенти от ФБР и СКТАОО, които съм в състояние да осигуря, пак не бих разполагал с достатъчно огнева мощ, за да обкръжа една укрепена планина.

— Той никога няма да се предаде. Трябва просто да го унищожим. И точно сега е моментът — каза Хукър.