Уилям Дийл - Владетелят на Ада

— Говори Били Хардистан — каза той по клетъчния си телефон. — Знаете кой съм.

— Разбира се.

— ФБР и СКТАОО са готови по местата си, както тук, така и в седем различни места, указани в заповедите за претърсване, които Мартин Вейл току-що ви е представил. Не искаме насилие. Документите ви са представени. Това са законни заповеди за претърсване. Моля посъветвайте младежа на вратата — мисля, че се казва Старет — да отстъпи настрана.

Енгстрьом не отговори веднага. Бяха го надхитрили и той го бе проумял. Всеки въоръжен сблъсък на този етап би бил катастрофа за делото им.

— Мога ли да говоря със Старет? — проговори накрая той.

— Разбира се.

Хардистан връчи клетъчния телефон на ефрейтора и каза:

— Командващият ви офицер иска да говори с вас.

Ефрейторът, обрулен ветеран, само го изгледа злобно, после взе телефона.

— Ефрейтор Старет слуша, сър.

— Старет, разпознавате ли гласа ми?

— Разбира се, сър.

— Отдръпнете се. Пуснете ги да влязат.

В първия миг ефрейторът не повярва на ушите си, макар и да знаеше, че в базата са останали само шепа хора.

— Слушам, сър.

Енгстрьом върна телефона на Вейл, който го затвори.

В затъмнения ъгъл в другия край на залата, зад мътнобелите контактни лещи, очите на Авраам горяха с адски пламъци. Само на четири-пет метра от него се намираше мъжът, когото мразеше с чувство, по-силно дори и от любовта му към Сатаната. Само на пет метра! Един куршум и с него е свършено!

— Не искаме второ Уейко или Руби Ридж, генерале — каза Вейл.

— Бих могъл да ви взема за заложници още сега.

— Бихте могли, но това би бил глупав ход и вие го знаете. Всичко ще свърши още сега, тук, по средата на нищото. Целият ви команден състав е в тази стая.

Вейл набра един номер на телефона си и зачака да му отговорят.

— Излизаме — каза той. Затвори телефона, прибра антената и пъхна телефона в джоба си.

— На около четвърт миля оттук има два хеликоптера „Найтхоук“ — каза той, сочейки мъгляво към задната част на ресторанта. — Направо ще станат адски нервни, ако не излезем след няколко минути. — Той се изправи и облече палтото си. — За мен беше удоволствие, генерале.

— Вие сте още по-нечестен дори и от представата ми за вас до този момент — изрече Енгстрьом с присвити студени очи.

— Разузнаването ви не струва и пукната пара.

Вейл отиде до вратата и излезе, последван от Файърстоун.

Енгстрьом се изправи и се загледа през прозореца, докато колата се отдалечаваше по отсечката за магистралата. Авраам затропа с бастуна си през ресторанта, застана зад Генерала, приближи устни до ухото му и прошепна:

— Той трябва да бъде убит, генерале.

— Това няма да промени нищо.

— Но ще ги стресне и това ще ги забави. Всичко, от което се нуждаем, е само още малко време. „Ще обърна лицето Си против вас, и ще паднете пред враговете си; над вас ще владеят враговете ви.“ Левит, 26 глава, стих 17.

Енгстрьом проследи с поглед колата, която пое към Мисула. Минута или две по-късно единият хеликоптер прелетя ниско над дърветата и полетя подир автомобила. Челюстта на Енгстрьом се стегна.

— Тогава нека се спусне връз него десницата Божия.

Беше почти десет и половина. Били Хардистан показа удостоверението си за самоличност на агентите от специалните служби и прекрачи прага на служебния вход на хотел „Мейфлауър“. Мина през кухнята и отново удостовери самоличността си. От балната зала, претъпкана с политически спонсори, платили по хиляда долара, за да ядат жилави пилета и аспержи и да отдадат почитта си на най-могъщата политическа фигура на света, се разнасяше гласът на президента, който произнасяше политическа реч.

Хардистан се качи по стълбите до третия етаж. До вратата на ъгловия апартамент — убежището на президента, в което той можеше да провежда срещи извън списъка на дневните си ангажименти — за трети път удостовери самоличността си.

— Благодаря ви, господин Хардистан — каза единият от агентите.

— Някой друг пристигнал ли е?

— Да, сър, генералният прокурор и господин Хукър.

Хардистан кимна и влезе в тристайния апартамент.

Хукър и Кастен си бяха налели питиета и седяха един срещу друг на диванчета, разделени от масичка за кафе.

— Здравей, Били — просия Кастен при влизането му.

— Здравей, Мардж, здравей, Клод — каза заместник-директорът на ФБР.

Хукър се усмихна, повдигна чашата си в приветствие и попита:

— Как се справя там долу?

— Май ги е омаял здравата — отвърна Хардистан.