Александра Маринина - Пешките падат първи

Здесь есть возможность читать онлайн «Александра Маринина - Пешките падат първи» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Город: Пловдив, Год выпуска: 2002, ISBN: 2002, Издательство: Хермес, Жанр: Полицейский детектив, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Пешките падат първи: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Пешките падат първи»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

На компютъра на Анастасия Каменская/емблематична героиня на авторката/ е разположена картата на Московска област с обозначените по нея места на убийствата, извършвани методично в течение на месец от неизвестне снайперист. Точките върху картата са вече шест, а заловен убиец все още няма. От своя страна детектив Дмитрий Платонов, обявен за общонационално издирване, разследва незаконен износ на скъпоценни метали от страната. Ще успеят ли органите на следствието и на милицията съвместно да разплетат възела, в който са се вплели и хора от мафията?

Пешките падат първи — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Пешките падат първи», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Четирийсет и пет минути. Аз, както винаги, закъснях. Кажи ми, Стасенка, мога ли да се науча да не закъснявам? От колко години вече те познавам — нито веднъж не си закъсняла. Как го правиш?

— Тръгвам по-рано — сви рамене Настя.

— Ами и аз тръгвам по-рано. Ти да не мислиш, че излизам от къщи пет минути преди определеното време? И пак никога не успявам да стигна в толкова часа, в колкото съм искал. Кажи ми защо става така?

— Сигурно не умеете да пресмятате маршрута си. За да си пресметне времето, човек трябва да бъде предвидлив. Да не забравя, че може да се наложи да чака автобуса трийсет-четирийсет минути, че влаковете на метрото може да спрат насред тунела, че на тролея може да му се откачат кабелите, че самият вие може да се заплеснете пред някоя витрина или сергия. Знаете ли как си пресмята пътя моят Льошка? Четирийсет минути с мотрисата, после осем спирки на метрото — това прави още двайсет минути, после четири спирки с автобуса — още близо десет минути. Общо час и десет минути. Да можехте да видите колко искрено се смайваше винаги когато излезеше, че вместо час и десет минути, е пътувал до мен два часа и половина! Забравяше, че мотрисата не минава на всеки три минути и не само трябва да я чакаш, но е нужно време и да стигнеш до нея. От вагона на мотрисата до влака на метрото пак трябва да се върви известно време. Автобусът трябва да се чака. И така нататък. Виктор Алексеевич, аз мога да си бъбря така до безкрай, ако имате нужда да се отпуснете и просто да си поприказваме. Обаче доколкото разбирам, не за това ме помолихте да ви изчакам, права съм, нали?

— Права си, детко, права си. Едно пиленце ми изпя нова вест. Някакви хора от правителствените кръгове искат да премахнат мъж и жена, намиращи се в едностаен апартамент в блока, където се намира магазин „Даровете на океана“. Усещаш ли на какво мирише това?

— На лайна! — гневно тръсна Настя.

— Детко, ти си младо момиче, в смисъл — млада жена — укори я Житената питка. — Внимавай какво говориш.

— Няма да внимавам! — озъби се тя. — Блокът, в който се намират Левченко и Платонов, се наблюдава, сега вече няма да я изтърват и крачка да направи, още повече че тя очевидно предпочита за работа почивните дни. А уралската компания, явно заедно с нашия приятел Русанов, се страхува от тях — прекалено много знаят. Та тези приятелчета са решили да им изпратят килър или да ги очистят по някакъв друг начин. Как е могъл Платонов да се свърже с тази маниачка? Ще дойде килърът, ще убие снайпериста — и всички ще бъдат доволни. Само за Платонов ми е жал.

— Какви ги дрънкаш? — възмути се Гордеев. — Ще дойде килърът, ще убие снайпериста… Някакви безсмислици! Ти… Стасенка! Какво става? Какво ти е? Детко… Валидол? Къде го държиш? Какво да ти дам?

Настя бавно местеше поглед от началника си към неговото отражение в тъмното стъкло на прозореца.

— Нищо не ми трябва, Виктор Алексеевич, наред съм — каза тя с някак дървен глас.

— Ама ти си бяла като платно!

— От кръвоносните съдове е. Лоши съдове, кръвта не стига до кожата. — Тя помълча, като продължаваше да разглежда отражението на Гордеев. — Прав сте. Това е безсмислица. Килърът няма да отиде да убие снайпериста.

— Ти откъде знаеш?

— Защото става дума за един и същи човек. Тогава всичко се подрежда.

— Кое се подрежда?

— Всичко. Всичко се подрежда. Всяко нещо отива на мястото си. Утре можем да арестуваме Русанов. Вярно, по-добре е днес, но за неговото арестуване са нужни прекалено много разни съгласувания, няма да успеят. Виктор Алексеевич, Левченко е получила поръчка за собственото си убийство. Как мислите, какво ще направи? Ще убие Платонов и ще се опита да изчезне? Или ще мисли как да спаси и него, и себе си?

— Е, пиленце, ти трябва да ми кажеш какво ще мисли и ще прави Левченко. Тук ти си жената, не съм аз — сви рамене Гордеев.

— Ако тя е такава, какъвто трябва да бъде един снайперист, значи не взема прибързани решения, не се суети, не се лута. Избира вариант, при който максималният резултат се постига с минимални загуби, тоест с един-единствен изстрел. Какво трябва да направи тя, за да избегне неприятностите, свързани с поръчката?

— Какво? — полюбопитства Гордеев.

— Да не изпълнява поръчката. А за целта поръчката трябва да се анулира. А как може да се направи това? Правилно — възложителят трябва да бъде убит.

— Но защо си решила, че възложителят е Русанов?

— Не съм решила такова нещо. Прекрасно знам, както и вие го знаете, че не той е възложителят. Той е само помощник, чирак. Обаче Кира Владимировна най-вероятно ще смята, че поръчката идва от него. Тя е контактувала с него. Има неговите телефонни номера. По всичко личи, че го е хванала в някаква лъжа и е разбрала, че той работи за другата страна. Така че определено вижда него като възложител. Ако беше попитала Платонов, той щеше да й обясни едно-друго, но тя не може да го попита, защото не може да каже откъде изобщо знае, че е решено да ги убият. Нали не може да му признае, че е наемна убийца! Виктор Алексеевич, ние нищо не рискуваме. Тя ще тръгне да убива Русанов и ние ще я хванем. В друга ситуация е безсмислено да го правим, тя трябва да носи със себе си оръжие, а още по-добре — да се опита да го използва. Тогава няма да се измъкне.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Пешките падат първи»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Пешките падат първи» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Александра Маринина - Воющие псы одиночества
Александра Маринина
Александра Маринина - Неволна убийца
Александра Маринина
Александра Маринина - Обратная сила. Том 1. 1842–1919
Александра Маринина
Александра Маринина - Аз умрях вчера
Александра Маринина
Александра Маринина - Посмъртен образ
Александра Маринина
Александра Маринина - Я умер вчера
Александра Маринина
Александра Маринина - Дорога
Александра Маринина
Александра Маринина - Стилист
Александра Маринина
Александра Маринина - Чужда маска
Александра Маринина
Александра Маринина - Безупречная репутация. Том 1
Александра Маринина
Отзывы о книге «Пешките падат първи»

Обсуждение, отзывы о книге «Пешките падат първи» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x