Александра Маринина - Посмъртен образ

Много ми е приятно, че книгите ми се превеждат в България и моите любими герои вече ще говорят и на български език. Искрено се надявам, че за вас ще бъде интересно да прочетете не само как и защо се извършват престъпления в Русия, но и за това как живеят сега хората в нашата страна, за какво мислят, мечтаят, на какво се надяват и от какво се страхуват. Моите романи са за любовта, за ревността, за омразата, за отмъщението, за дружбата и предателството, за честта и безчестието, т.е. за това, което е близко и разбираемо за всеки човек, независимо в коя страна живее и на какъв език говори. Надявам се, че прочитът на моите книги ще ви достави поне малко удоволствие. И предварително ви благодаря, че ще ги прочетете. Желая ви успехи, щастие и благополучие!

С уважение и любов:

Александра Маринина

Бившият криминален инспектор и бивш подполковник от милицията — а сега началник на службата по безопасност при киноконцерна „Сириус“ — Владислав Стасов вършеше съвсем прозаична работа: върху лист хартия съставяше списък на продуктите, които утре трябваше непременно да купи, за да осигури с храна себе си и дъщеря си през цялата следваща седмица. Бившата съпруга на Стасов — Маргарита — бе отлетяла в поредната си командировка, оставяйки осемгодишната Лиля под неговите грижи. А това бе голяма радост за Стасов. Маргарита имаше нервна работа, свързана с неприятности и продължителни пътувания, ето защо той можеше да живее с дъщеря си по-често, отколкото се бе надявал по време на развода си. Стасов обожаваше Лиля.

Първо, мислеше си той, трябва да купя повечко разнообразни продукти, подходящи за сандвичи: Лиля обича да се изляга на дивана с някоя книга и непрекъснато да дъвче нещо. Вярно, за осемгодишно момиченце теглото й бе наднормено, дори като се вземеше предвид нейният висок — като на таткото — ръст, но Стасов не намираше за необходимо да се бори с вредния навик на дъщеря си. С книгата и сандвичите Лиля можеше да прекарва сама всичките си дни и вечери, без да се нуждае особено от присъствието на своите вечно заети и изнервени родители.

Второ, трябваше да купи голямо парче месо с кокал и да свари солидна тенджера борш. В същия параграф от менюто влязоха цвеклото, морковите, лукът, картофите. Да, да не забравя и сметана, каза си Стасов.

Трето, една рибица, от която да насече двайсетина пържоли — по четири за всеки от петте работни дни. Колкото до гарнитурата, и тя може да се подготви предварително, като се вари всеки ден по малко — слава богу, макароните и елдата се варят бързо: докато той се преоблича и хапва от борша, те ще са вече готови. Лиля не яде гарнитура, а неизвестно защо предпочита месото с кетчуп или с кисело зеле, придружено от огромни комати чер хляб.

Така, с това е приключено. Сега десертите. Дали да заджурка един компот? Или да купи повечко плодове — детето да получава достатъчно витамини? Добре, може да реши това утре на самия пазар — има голям избор.

След като състави списъка с покупките, Стасов се зае да ревизира наличните продукти в кухненския шкаф, но точно тогава звънна телефонът. Преди да вдигне слушалката, той хвърли поглед към часовника — беше дванайсет и половина след полунощ. Дявол да го вземе, да не е станало нещо в службата? Не му се искаше да оставя детето само през нощта, макар че то не се страхуваше от тъмното. Впери поглед в звънящия апарат, като преценяваше продължителността на интервалите между позвъняванията, и с облекчение се убеди, че тези интервали са мъничко по-кратки от обичайните. Междуградски е — значи е Татяна. Така и излезе.

— Да не те събудих? — чу той в слушалката нейния леко дрезгав звучен глас, от който сърцето му сладко се сви — толкова много му липсваше!

— Няма да повярваш, ако ти кажа с какво се занимавах досега.

— Е, с какво?

— Работех като Ирочка.

— И по-точно?

— Съставях менюто за следващата седмица.

— Горкичкият ми! — едновременно съчувствено и присмехулно каза Татяна. — Защо ли не ти пратя Ирочка? Ще ти я дам под наем, докато се прибере твоята Маргарита. Искаш ли?

— Ами ти как ще се справяш без нея?

— Просто тя отначало ще поработи при мен като Стасов, ще ми сготви храна за една седмица, а после ще се качи на влака — и на сутринта ще е при теб.