Александра Маринина - Посмъртен образ

— Разбрах, Виктор Алексеевич. А чий е трупът?

— На Алина Вазнис.

— Чий?!

— На Алина Вазнис. Киноактрисата. Не си ли работила още в кинаджийските среди?

— Засега не.

— Там са едни гадости… С една дума — нищо приятно. Единственото светло петно е, че Вазнис е снимала постоянно в киноконцерна „Сириус“, а там началник на службата по безопасност е наш бивш колега — Владислав Николаевич Стасов. Познаваш ли го?

— Малко.

— Той е човек, приличен във всяко отношение, но с характер. Постарай се да намерите общ език.

— И аз имам характер — позасмя се в отговор Настя. — Той да се постарае да намерим общ език.

— О, всички знаят твоя характер. Стасов е ангелче, като се имат предвид твоите номера.

— Е, недейте така де, Виктор Алексеевич, ще ме изкарате чудовище.

— Чудовище или не, обаче си голяма кучка — констатира Гордеев. — Дръж се прилично, Стасенка, много те моля. Кинаджиите са истерична пасмина, на тях не може да се разчита. Там е пълно със завист, интриги и безкрайно пиянство. Сред тях е трудно да се намерят добри свидетели, практически е невъзможно, тъй че Стасов е единствената ни опора в този свинарник.

— Трябва ли да разбирам, че възлагате на мен да се занимавам с това убийство?

— Да, заедно с Коротков. До понеделник ще се трудите двамата, а после ще разпределя текущата работа, може да го пусна в компенсация за денонощното дежурство и да ви дам още някого.

— Миша Доценко — веднага помоли Настя.

— Недей да се пазариш като махленка. Нали казах — ще видя как са работите и ще реша.

— Но, Виктор Алексеевич, аз не ви моля за себе си — заради работата ви моля.

— За какво ти е Доценко?

— Много го бива в разпитите на жени свидетелки. С памук им вади душата. Като впери Мишаня в тях огромните си черни очища, те започват да се разтапят и да си спомнят всичко с най-дребните подробности, само и само да му се харесат.

— Разтапят се значи… А мъжете свидетели не те ли интересуват?

— С мъжете и сама мога да се справя.

— Интересно — как? — подкачи я началникът й. — Нали нямаш очи като на Михаил.

— Обаче имам характер — разсмя се тя. — Страховита сила.

Юра Коротков пристигна след около четирийсет минути, сивкаво-блед, със сенки под очите след безсънната нощ, гладен и изнервен. Щом го видя на прага, Настя моментално взе решение.

— Сега ще те реанимирам, няма да си ходиш вкъщи.

— Аска, краката не ме държат, пусни ме да поспя — примоли се Коротков.

— Ще спиш тук, за да не губиш време за път.

— Ами Льошка?

— Какво Льошка! Първо, Льошка е в Жуковское, второ, той е човек с нормална психика. Дори да беше тук сега, щях да те сложа да спиш. Значи програмата е следната: горещ душ, за да се разширят съдовете ти, после обяд, по време на който ти бързичко ще ми разкажеш всичко, после половин чаша мартини — за да отнеме остатъчното ти напрежение и да заспиш моментално. Това чудесно събитие трябва да се случи — тя погледна часовника — в седемнайсет и трийсет. В деветнайсет и трийсет ще те вдигна, следват студен и горещ душ, второ хранене, кафе по рецептата „Смърт на враговете“ — и ще ми станеш като новичък. Така ще разполагаме с три часа, за да направим необходимите визити, преди да стане двайсет и три часът, както е предвидено от етикецията. Хайде де, защо стоиш и си губиш времето? Събличай се и — в банята!

— Слава богу, че никой не те чува — уморено промърмори Коротков, като разкопчаваше ризата си. — Човек би помислил, че си ме помъкнала към леглото.

— Точно натам съм те помъкнала — разсмя се Настя.

Коротков наистина моментално заспа. Настя добре знаеше, че след продължително напрежение човек изпитва силно желание да заспи, но щом затвори очи, разбира, че няма да стане. Мозъкът продължава да работи, сърцето блъска лудо — като след стометров спринт, и ако имаш малко време за сън, процесът на успокояване и отпускане изяжда поне половината от него. Ето защо е толкова важно правилно да се подготвиш за кратката почивка. И най-важното — трябва да спиш не облечен, свит на кълбо на съединени столове и завит с яке, а съблечен и в чисти чаршафи, та кръвообращението да бъде нормално и всички мускули да почиват. Анастасия Каменская владееше прекрасно тази наука, защото самата тя имаше затруднения със заспиването.

Настя седеше в кухнята и чертаеше на листове някакви заврънкулки, кръгчета и стрелки, обмисляйки онова, което успя да й разкаже Коротков, докато обядваха. Тази сутрин в седем часа Алина Вазнис — млада, но вече доста известна актриса — трябвало да се яви в студиото на снимки. Когато не се явила до седем и половина, снимачната група се разтревожила. Вазнис не вдигала телефонната слушалка у дома си. В осем часа режисьорът на филма — Андрей Смулов, любовник на Алина, взел решение да отиде в дома й. Той имал ключове от апартамента й, защото вече четири години били близки и това било известно на целия киноконцерн „Сириус“. Смулов казал, че колата му не е в ред и помолил някой да го откара. Тъй че за Алина тръгнали Смулов и помощник-операторът Николай Котин. Когато Вазнис не отворила след настоятелното им звънене, те влезли в апартамента и намерили домакинята удушена. Пристигналият с оперативната група лекар констатирал, че смъртта на Алина Вазнис е настъпила приблизително преди седем-осем часа, тоест между нула и два часа през нощта.