Александра Маринина - Пешките падат първи

— Да.

— Добре, ще взема мерки — сухо отвърна Настя.

Ситуацията напоследък не й харесваше. Още вчера, когато Игор Лесников намери у Елена Русанова прословутата нотна тетрадка, от която беше отрязано листчето с номера на банковата сметка, Настя тъжно си помисли, че до тази тетрадка еднакво са имали достъп и Русанов, и Платонов. И единият, и другият редовно са посещавали Елена, и двамата често са се обаждали по служба от нейния телефон.

След като помисли малко, тя стигна до извода, че Платонов едва ли би дал в чужди ръце номера на сметката, ако е ставало дума за взет от него подкуп. Така че най-вероятно Агаев не е получил листчето от Дмитрий. Графологическата експертиза няма да бъде готова скоро, в онази лаборатория нищо не се върши бързо. И не защото всички са безделници и мързеливци, нищо подобно — те работят неуморно, но там вакантните места вече са повече от живите хора, а количеството на експертизите расте пропорционално на количеството на извършваните в града престъпления.

В качеството на образци за сравнение на експертите бяха предоставени документи, изпълнени от Платонов, от жена му Валентина, от самия Агаев, от Тарасов, Сергей Русанов и още няколко души.

Но отговор все още нямаше и съответно още можеха да се съмняват в искреността на Платонов. И сега, не щеш ли, това странно обаждане с информация за заместник-началника на ОВИР в район Централен. Будалка ли я нещо, що ли?

Настя отвори телефонния указател и намери ОВИР в район Централен. Заместник-началник беше Ламара Ушанговна Бицадзе. Настя се усмихна. Ламара Бицадзе беше прочута в цяла Москва с това, че след като дошла на работа в районния ОВИР първата й работа била да проверява след своите подчинени всеки човек, подал заявление за паспорт. Висяла на телефона по цели дни и тормозела момичетата от Централното адресно бюро, сверявала преписите, проверявала номерата, годините на раждане, адресите и телефоните и в края на краищата успяла да открие онези служители, които издавали паспорти в разрез с установените правила и дори на хора, които изобщо нямали право на паспорт за пътуване в чужбина.

Е, какво тогава можеше да означава фразата, че Ламара Ушанговна изпълнявала зле задълженията си? Че е престанала да проверява хората чрез адресното бюро ли? Че тя самата е започнала да взема подкупи? Или…

Настя бързо набра номера на Бицадзе. Ламара имаше дълбок нисък контраалт, от който телефонната слушалка сякаш започваше да вибрира. Тя мълчаливо изслуша доста странните обяснения на Настя.

— Да, днес правих проверки чрез адресното бюро — веднага отговори тя.

— Колко пъти?

— Шест или седем, не помня точно. Ако трябва, ще проверя в документите.

— Ламара Ушанговна, бихте ли могли да се обадите на момичетата и да ги помолите да извадят всички днешни ваши питания?

— Господи, защо е нужно? — учуди се Бицадзе. — Сега ще извадя папките, по които съм искала справки днес, и ще ви кажа всичко, без да ги безпокоя.

— Да, разбира се. Но все пак ще се наложи да звъннете и на момичетата. Подозирам, че някой се е възползвал от вашето име, за да поиска справка.

— Добре, ще им се обадя — въздъхна Ламара.

След половин час Бицадзе сама се обади на Настя.

— Представете си, бяхте права — кой знае защо, радостно й съобщи тя. — Аз съм поискала седем справки, а при тях фигурират осем. За Кира Владимировна Левченко, родена през шейсет и пета година, адрес: улица „Ивановская“ 18, апартамент 103, не съм искала справка. А коя е тази Левченко?

— Абе знам ли я коя е! — ядосано тръсна Настя.

Не, този странен Платонов определено е откачил от безделие. Какво си мисли — че тя си няма друга работа, освен да разгадава неговите гатанки ли?

Откъде Платонов може да е научил, че някой се е обаждал в адресното бюро и като се е представил за Ламара Бицадзе, е поискал някаква справка? Ами отникъде, освен ако не го е направил самият той. Ламара Бицадзе е известна личност, всички момичета телефонистки от бюрото знаят името и длъжността й, тъй че за да си няма човек неприятности, все пак е трябвало да се обади жена, а не мъж. Това означава, че справката за Кира Владимировна Левченко е поискала най-вероятно същата жена, у която живее Платонов. Но защо? Защо е цялата тази сложна история със „заместник-началника на ОВИР който не изпълнява добре служебните си задължения“? Не можеше ли да каже на Настя направо всичко, което трябва, за тази Кира Левченко? Същински кошмар, ей богу!

Защо не е можел да й го каже направо? Защото… Не бива. Не бива и толкоз! Не бива да се ядосва на Платонов, трябва да се опита да го разбере. В края на краищата той не е глупак. Защо не е можел? Защото това засяга най-непосредствено жената, която се обажда по негова молба. По какъв начин може да я засяга? Той живее у нея. По този начин той дава на нея — на Настя — адреса си, но жената, която се обажда по негова молба, не се досеща за това. Защо е решил, че трябва да постъпи така? Защо ако е решил да разкрие къде се намира, той не иска стопанката на жилището да знае това? Защото по някакви причини е престанал да й се доверява. Интересно защо ли? Какво се е случило там с тях? Дали да се обади, да го попита? Защото има телефона му — мерна й се палавата мисъл и веднага изчезна.