Александра Маринина - Пешките падат първи

Няма какво да хихикаш, скастри се Настя, човекът има проблеми, в чудо се е видял как да ги разреши, а на тебе ти е весело. И ти между другото имаш цяла камара проблеми, както и неразкрити престъпления.

Тя се върна в мислите си към Сергей Русанов. С всичко, което им бе говорил той, дори с онова, което уж беше в защита на приятеля му Дмитрий Платонов, всъщност е преследвал една цел: да отклони от себе си подозренията за убийствата на Тарасов и Агаев.

Той каза, че Платонов има тъмновинено кожено куфарче. Знае го със сигурност, защото сестра му е подарила и на двама им такива. И НА ДВАМА ИМ. Той каза: Димка има такова куфарче. А тя, Настя, трябваше да чуе: И аз имам. Трябваше, но не го чу. Добре поне, че сега си спомни.

Той разказа, че в деня, когато е бил убит Тарасов, Платонов му се обадил вкъщи към девет часа сутринта. Платонов обаче казва съвсем друго, той твърди, че Русанов му се е обадил, при което Платонов си е бил вкъщи, обаче къде е бил в този момент Русанов? Сергей си създава алиби, като се надява, че никой няма да провери думите му чрез Платонов, а и да го направят, има надежда Димка да не си спомни със сигурност кой на кого се е обадил. Ще си спомни за какво са си говорили, но по това те нямат разногласия — и двамата казват, че са си говорили за подаръка, който готвят на Лена Русанова.

И накрая най-важното. Той постоянно повтаря, че обожава сестра си и ако не бил сигурен в Димка, нямало да позволи те да продължат отношенията си. Хем това е истина. Димка не се е оказал достоен, Димка се е оказал най-обикновен женкар, готов да рискува здравето и обичта на младата Елена заради една пияна уличница. И Сергей наистина не е останал равнодушен към факта. Друг е въпросът, че мащабът на отмъщението е явно несъразмерен на простъпката. Но и друго е вярно: който е способен на силна любов, той е способен и на силна омраза, защото цялата работа е в принципа, в способността да изпитваш силни емоции. Настя например знаеше за себе си, че не е способна на силни чувства. Какво пък, хората са различни. Природа!

Нима Русанов наистина се оказа онова слабо звено, за което е бил предупреден генерал Заточни? Каква ли информация е предавал чрез него Платонов? Ех, да можеше да разбере…

Само навикът да си изяснява всеки въпрос докрай накара Настя да отвори картата на Москва и да погледне къде се намира улица „Ивановская“, на която живееше Кира Левченко, напълно вероятно — заедно с Дмитрий Платонов. Вцепенена, тя дълго се взира в картата, усещайки как ръцете й изстиват при мисълта, че можеше да я домързи да направи това или да забрави.

Събра сили да се отърси от вцепенението и започна да търси Андрей Чернишов в областното управление, докато накрая го намери.

— Андрюша, зарежи всичко и извади от касата си списъците на всички хора, свързани със спортната стрелба.

Тези списъци бяха изискани и съставени веднага след първото убийство и така си и стояха в касата на Чернишов, защото детективите не бяха открили нито един признак, по който от тази многолика маса би могъл да се открои не само един-единствен, но дори и десет заподозрени. Сега такъв признак се появи. Той си имаше адрес и съвсем конкретно име.

— Търси К. В. Левченко, година на раждане 1965.

— Няма такова име — чу тя отговора на Андрей, придружен от шумоленето на прелиствани страници.

— Търси по-внимателно — примоли се Настя, — трябва да го има.

— Е, няма го, Настя, ще те лъжа ли сега?

— А какви има?

— Има Левицки, Левиков, Левашов, Левански, Левстроев, Левченко, но Борис Сергеевич, пак Левченко, но Игор Иванович. Как са името и презимето на твоя човек?

— Кира Владимировна.

— Ама женска ли търсим бе? — изтърси Чернишов и веднага се сепна: — Ох, прощавай, Аска, не знам как ми се откъсна от езика. Но тук няма такава. Слушай, била ли е омъжена?

— Нямам представа. Обаче имаш право. Голям ли е списъкът?

— Ужасяващо. От онези, дето ти ги обичаш. Към километър и половина. Знам всичко, Каменская, сега ще ме накараш да седя и да чета имената от целия списък и да търся някоя си Кира Владимировна, година на раждане 1965, а после да я проверявам за промяна на фамилното име. Отгатнах ли?

— Слушай, ти поразително бързо поумняваш, когато работиш с мен. Може пък и аз да започна добре да стрелям и да бягам, ако по-честичко работя с теб?

Андрей се зарови в безкрайния списък от имена и в края на краищата намери Кира Владимировна, родена през 1965 година, която докато е развивала спортната си кариера, се е казвала по мъж Березуцкая, а преди две години си е върнала бащиното фамилно име и е станала Кира Левченко.