Александра Маринина - Пешките падат първи

До момента, когато тя стана, Дмитрий бе взел решението си и мрачно си мислеше: „Ти не си нито ченге, нито мъж. Ти си просто отрепка, Платонов.“

Изпълнявайки поръчението на Платонов, Кира отново отиде в центъра, на Садовое колцо, за да се обади по телефона. Първо набра номера на Казанцев.

— Дима все още се занимава с Катя от Омск — произнесе тя условната фраза. — Трябва да знае закъде да замине днес.

— Ще ви кажа след пет минути — обеща Казанцев. — Обадете ми се пак.

След пет минути Кира вече знаеше, че паролата за получаване на информация от Централното адресно бюро днес е „Воронеж“. Без да знаеш паролата, беше я предупредил Дмитрий, от бюрото не дават информация на никого, че и пак те питат за името и местоработата.

— В Централния район работи Ламара Ушанговна Бицадзе, с това име ще се представиш. Умееш ли да говориш с грузински акцент?

Кира усмихната произнесе няколко думи, имитирайки произношението на известна грузинска певица, която изпълняваше руски романси.

— Прекрасно! — похвали я Дмитрий. — Значи ще се обадиш на Казанцев, ще го попиташ за паролата, после ще звъннеш в Централното адресно бюро, ще кажеш, че си Ламара Ушанговна Бицадзе от Централния район и ще поискаш данните за себе си. Ще си кажеш трите имена, годината на раждане и ще поискаш адреса и телефонния номер.

— Но за какво ми е нужно това? — учуди се Кира.

— По този начин с теб ще проверим дали срещу нас не играе някой от големите милиционерски началници — обясни й Платонов, като същевременно се чувстваше като пълен идиот. — Серьога не може сам да вземе и да ни изпрати убиец, той трябва да отиде при ръководството и да надрънка куп лъжи: че съм невероятно опасен и така нататък. С една дума — ако са ни проследили и са намислили да ни сторят нещо, тогава бюрото няма да даде справка за твоето име и адрес. Разбра ли? Ние с тебе сме подложени на нещо като разработка. Тъй че ако не ти кажат нищо и те препратят към някого от Министерството на вътрешните работи, значи си била права и ще трябва бързо да си плюем на петите. Обаче ако ти кажат всичко, за което питаш, това ще означава, че нещата са наред, адресът ти не се контролира. Само не забравяй за акцента.

И ето че сега Кира стоеше в телефонната кабина и говореше, като старателно имитираше грузински акцент:

— Добър ден, ще стигнем ли до Воронеж?

— Името?

— Бицадзе от район Централен.

— Кого търсим?

— Левченко.

— Почакайте.

След около половин минута в слушалката се разнесе друг женски глас:

— Левченко. Име и презиме?

— Кира Владимировна.

— Година на раждане?

— Шейсет и пета.

— Място на раждане?

— Москва.

— Улица „Ивановская“ 18, апартамент 103. Телефон…

Тя изслуша своя адрес и телефонен номер, благодари и затвори телефона. Значи Русанов не бе посмял да започне действия срещу тях по официален път. Значи никой от МВР не е в течение къде се намира Дмитрий Платонов. Това е добре.

И накрая — третото обаждане, за което я бе помолил Дима. Трябваше да се обади на Каменская и да й каже загадъчната фраза: „Заместник-началникът на ОВИР в район Централен не изпълнява добре служебните си задължения.“

— И какво означава това? — слисано попита Кира, след като изслуша странната молба на Платонов.

— Абе това не е от значение за теб — успокои я той. — Нещо като парола, наши милиционерски работи, жаргон. Просто запомни думите и й ги кажи.

— Не, аз искам да разбирам какво върша — заинати се тя. — Няма да се обадя на Каменская, ако не знам точно какво казвам и защо го казвам.

— Разбираш ли, онези руски граждани, които са излизали в чужбина от името на фирма „Артекс“, а после и на фирма „Вариант“, са си оформяли паспортите в ОВИР при район Централен. Там се е загнездил един много дързък и нагъл корумпиран чиновник, който е оформял паспортите за чужбина за три дни без никакви проверки и в нарушение на всички правила. Отдавна го знаех, но си мълчах, за да не подплаша цялата глутница. А сега, щом с тебе разбрахме, че Русанов ни е продал и документите, над които толкова треперех, тъй и тъй са отишли в чужди ръце, вече мога да се заема и с ОВИР Нека Каменская пошепне това на когото трябва, за да започнат проверката. Разбра ли сега?

— Разбрах — кимна Кира.

Когато се обади жената, свързана с Платонов, Настя седеше в кабинета си и подготвяше за Гордеев поредната аналитична справка. Това, което чу, я смая.

— Правилно ли ви разбрах? — попита тя. — Заместник-началникът на ОВИР в район Централен не изпълнява добре служебните си задължения?