Александра Маринина - Пешките падат първи

— Дима — каза Кира с неочаквано прегракнал глас.

От него не останаха скрити нито тази внезапна дрезгавина, нито треперещите устни, нито нейният страх. Той напрегнато мълчеше и се опитваше бързо да намери обяснение за особеното й състояние.

— Дима — повтори тя, протегна ръце към него и той усети в гласа й не само страх, но и желание.

Нещо ги хвърли един към друг без всякакви думи и прелюдии. Платонов рязко дръпна ципа на якето й и го смъкна от Кира, без да откъсва устни от нейните, после намери с ръка ципа на дънките й. След две минути, премахнал всички пречки, той я облада тук, в антрето, без да произнесе нито дума, без да издаде дори звук. Чуваше се само тежко дишане и скърцането на стола, на който Кира бе опряла ръце.

Дмитрий много искаше всичко да мине добре. Защото се страхуваше да не пробуди подозрение. За пръв път не правеше любов с жена, а се съвкупяваше с нея, спасявайки живота си. Струваше му се, че всичко става мъчително дълго, че никога няма да свърши, че е обречен; отсега нататък да стои вечно така, хванал за бедрата една гола жена и извършвайки всички необходими движения на тялото, защото спре ли — ще трябва да умре. Жената ще го убие. И единственият начин да не я остави да го убие е постоянно да бъде слят с нея. Кошмарното видение беше мигновено, но толкова ярко, че Платонов пламна целият и му се стори, че силите му секват. За щастие в този момент Кира глухо застена и той се поуспокои, като разбра, че е успял, справил се е, не се е издал.

Лампата в антрето не светеше, Кира не бе успяла да я запали, когато влезе. Мълчаливо, без да се поглеждат, те събраха дрехите си от пода. Платонов отиде в стаята, Кира — в банята. В апартамента се възцари напрегната, неприятна тишина.

Той бързо се облече, среса набързо косата си, включи телевизора и седна във фотьойла до ниската масичка. Чуваше как Кира взема душ, после вратата на банята се отвори и той обърна внимание, че този път не се чу щракването на райбера. За пръв път, откак бяха заедно, Кира не се бе заключила отвътре, докато се къпеше.

„Идиот! — наруга се мислено Платонов. — Трябваше да отида с нея, както постъпват всички прилични любовници. Абсолютно очевидно е, че го е очаквала. А аз се държах като последната свиня, задоволих нагона си и седнах пред телевизора. Но не можех да отида в банята с нея, защото съм добър детектив, но лош актьор, можеше да не надвия себе си и да започна, без да искам, да поглеждам към шкафчето, където се намира револверът.“

Кира така и не влезе при него в стаята и започна да готви нещо в кухнята. Платонов разбра, че трябва да предприеме нещо, инак ситуацията ще стигне до задънена улица, от която после трудно ще се измъкне. Той вдиша дълбоко, рязко издиша и тръгна да се извинява на Кира.

Тя стоеше до прозореца и разсеяно гледаше някъде в пространството.

— Да не те обидих? — започна Платонов без предисловия. — Прости ми, мила, знам, че се държах грубо и невъздържано, не биваше да… Прости ми, Кира. Нали още първия ден те предупредих, че много те харесвам, вярно, обещах да се владея, докато ти сама не пожелаеш нашата близост, но не съм от желязо. Много те желаех. Още веднъж те моля да ми простиш.

Кира се обърна към него и някак странно се усмихна.

— Желаеше ме? А сега вече не ме желаеш, така ли? — спокойно попита тя.

— А сега те желая още повече — пошегува се той, случайно налучкал остроумната реплика. — С какво мога да компенсирам вината си?

— Трябва да убиеш Русанов — каза тя с приблизително същия тон, с който би могла да каже: „Трябва да заковеш онзи рафт и да изгладиш чаршафите.“

„Боже мой, значи все пак е луда!“ — отчаяно си помисли Дмитрий. Ако е така, той вероятно няма да се спаси, освен ако веднага не побегне оттук, от това мило апартаментче. Но нямаше къде да избяга.

— Не те чух добре — каза той колкото можеше по-равнодушно. — Какво трябва да направя?

— Трябва да убиеш приятеля си Сергей Русанов. Защото твоят приятел Сергей Русанов не ти вярва и иска да ти навреди. Прости ми, Дима, направих една грешка, но тази грешка днес ми помогна да разбера кой е истинският ти враг.

— Ама какво приказваш, Кира — меко я укори Дмитрий, — това не може да бъде. Серьожа ми е приятел от дълги години, защо ще иска да ми навреди…

Той машинално продължаваше да произнася някакви ненужни думи, като се стараеше да убеди Кира, че греши, но в главата му с всяка секунда укрепваше мисълта: може да бъде, това може да бъде. „Може да бъде. Защото ако е така, всичко веднага се изяснява. Серьога може да е открил Тарасов, защото той, първо, е опитен оперативен работник, и второ, защото прекалено добре познава характера ми. Серьога може да е убил Агаев, защото аз не скрих от никого, че ще се срещам със Славик, и телетипното съобщение изпратих от нашата дежурна част, и излязох заедно с него от министерството. И тогава става ясна самоликвидацията на фирма «Вариант». Аз си помислих, че Русанов не е бил достатъчно предпазлив и се чудех как опитен и квалифициран специалист е могъл да допусне такава грешка. Ами ако не е било грешка? Но защо? Боже мой, защо го е направил? Какво може да го е накарало?“