Александра Маринина - Пешките падат първи

— Как не те е срам! — разсмя се тя. — Такова голямо момче, пък с такива комплекси. Ето, аз например не умея да върша безброй неща — да тичам, да стрелям, нямам никакви пояси и данове, а ти правиш всичко това за отличен и отгоре. Е, какво сега, да се обеся ли? Да те мразя? Ти умееш едно, аз — друго, и слава богу, че е така. Приятели сме, нали? И да не си посмял да ми се цупиш!

Те отвориха брошурите, въоръжиха се с моливи и започнаха да смятат. После Настя състави някаква таблица, която само тя си разбираше, извади на екрана карта на града със схема на метрото и тържествуващо посочи с пръст Северния район.

— Ето виж. Тук има една територия, от която може за пет минути да се стигне до перон „Дмитровская“ по Рижкото направление, за осем минути — до Савьоловския път и за десет — до Ленинградския, на перон „Петровско-Разумовская“. И именно по тези направления убийствата са извършени най-далеч от града. Почти два часа път. Сега погледни тук. По Киевското направление той е пътувал само четирийсет и четири минути, по Ярославското и Казанското — също съвсем малко. И по едното, и по другото — по петдесет и осем минути. Тоест така е съвършено очевидно, че времето за път от дома му до мястото на убийството винаги е почти едно и също. Ако се съобразявахме с километрите, бихме получили Западния район, който постепенно се измества по посока на Централния. Ако се съобразим с времето, излиза Северният. И то не целият, а именно частта, която е разположена близо до Ленинградския, Савьоловския и Рижкия път.

— Не те разбрах — защо смяташ, че той живее именно близо до тези перони? Съгласен съм, че е приблизително на еднакво разстояние, но защо смяташ, че разстоянието непременно е малко? Смяташ, че живее ето тук, а той спокойно може да живее и тук. — Андрей посочи Североизточния район, където е проспект „Мир“.

— Рижката гара, не е далеч и „Каланчовская“ по Ленинградския път, а направо по „Сушчевский вал“ може много бързо да се стигне до Савьоловската гара. Защо изключи този вариант?

— Защото мога да броя до пет, драги. Мястото, което посочи ти, е съвсем друго разклонение на метрото и по това разклонение разстоянието до Киевската гара и до Комсомолския площад, където са разположени Ярославската и Казанската гара, е много различно. А ако нашата хипотеза е вярна и цялата работа не е в километрите, а във времето, тогава за стрелеца пътят от дома му до тези гари трябва да отнема едно и също време. Тоест той трябва да живее на територията покрай Серпуховската линия на метрото. А по този път той е стигнал… ехей, колко далече! Значи по Ярославското и Казанското направление човекът е тръгвал от гара, до която предварително му е трябвало около един час за път, а по Ленинградското — от перон, намиращ се в близост до дома му.

Чернишов стана от ниския фотьойл, който бяха преместили до бюрото, за да вижда и той екрана на монитора, разкърши скования си гръб и костите му изпукаха. После дяволито погледна Настя и се облещи срещу нея в страховита гримаса:

— Да, обаче аз стрелям по-добре от тебе!

Тя вече щеше да му отвърне с нещо смешно, но в същата секунда на вратата се позвъни.

— Ето — тържествуващо изрече Андрей, — пристига Чистяков и носи месо. Сега ние с него ще измайсторим такава гозба, каквато ти, дорде си жива, не можеш да сготвиш, та да не се надуваш толкова и да не се мислиш за най-умната на тоя свят. Край тебе мъжете стават интелектуални импотенти от страх пред могъщия ти мозък!

Но Андрей не позна. На прага стоеше не бъдещият съпруг на Настя, а Игор Лесников, който мълчаливо й подаде нотна тетрадка, иззета преди половин час от Елена Русанова. От една от страниците й отстрани липсваше отрязана ивица.

Когато чу звука на ключа, поставен в бравата, Платонов внезапно се уплаши. Да, знаеше, че този момент рано или късно ще настъпи, защото Кира от всяко положение трябваше да се прибере вкъщи. Ала едва сега разбра, че дълбоко в душата си се бе надявал това да се размине някак. При което дори не се бе опитвал да си представи какво точно би означавало „да се размине“. Някоя кола да прегази Кира? Да я арестуват? В Москва да кацне космически кораб с пришълци от друга планета? Какво би могло да се случи, та на него да не му се наложи да остане насаме в жилището с една хладнокръвна убийца, която може би е луда? Вярно казват хората — надеждата умира последна.

Входната врата се отвори, а Платонов така и не бе решил какво да прави, как да се държи, как да накара тялото си да направи онова, което трябва да направи, за да спаси живота си. Стоеше мълчаливо, опрял гръб о вратата на кухнята, и гледаше влизащата в апартамента жена. Веднага забеляза колко бледа е тя.